6 типа поведение, които отличават непопулярните от популярните хора

Някои хора несъзнателно правят неща, които отблъскват околните. Други пък са в състояние с една най-обикновена усмивка да предизвикат симпатия. Често дребните детайли са тези, които определят дали сме популярни или непопулярни. При това способността да накараме другите да ни харесват е важен фактор за професионален успех и лично щастие.

Комуникационни експерти като д-р Ролф Меркле са проучили кои свои качества би трябвало да променим, ако искаме да спечелим одобрението на хората. Ако някой иска да измерва славата си не по броя на враговете си, нека провери дали една или повече от точките по-долу се отнася и за него.

1. Да бъдеш неестествен

Изкуствен смях и предвзети забележки  – околните инстинктивно усещат, когато някой трескаво се мъчи да поддържа ослепителна фасада. Самоиронията или спонтанната реакция на дадена ситуация са чужди на такива хора. Толкова се напрягат да се харесат на другите, че самите те изглеждат напрегнати.

2. Да се хвалиш сам

Собствената хвалба вони, гласи една стара пословица. Който превъзнася себе си в компания, подплашва околните и те млъкват объркано; така привлича цялото внимание единствено върху себе си. Особено коварна форма на самохвалството е „просенето на комплименти“, тоест лошият навик умишлено да подценяваш собствените си постижения, само и само да изкопчиш от другите обратната реакция: да започнат да те хвалят, твърдейки колко си преуспял. Запомнете: не бива да се срамувате да изтъквате успехите си, но само когато сте в състояние да ги защитите.

3. Да не се интересуваш от другите

Който омаловажава личните проблеми на колегите си или коментира подигравателно плановете им за отпуска, пропуска нещо важно:  всеки човек е жаден за внимание.  Колкото повече интерес проявяваме към околните, толкова повече симпатии ще печелим. При това не само самохвалковците се отнасят с пренебрежение към другите - интровертните меланхолици също много често са фокусирани единствено върху себе си.

4. Да не цениш другите

Независимо дали го прави прикрито или открито – който вижда у другите предимно грешките, рядко се ползва със симпатии. Напротив – ако се отнасяте с внимание и уважение към себеподобните си и вярвате в техните способности, най-вероятно ще ви отвърнат със същото. Впрочем зад високомерието на даден човек често се крие неувереност и ниско самочувствие.

5. Негативна нагласа

Изпарява ли се моментално доброто настроение, когато определена личност влезе в стаята, последствията са по-тежки, отколкото си мислите.  Който вижда нещата само в черни краски и постоянно мърмори и  се оплаква, ограбва емоционалната енергия на другите.  Буквално я изсмуква. Необходима е известна положителна нагласа, за да живееш мотивирано собствения си живот.

6. Постоянно съревнование

По-високо, по-бързо, по-далече – дори когато става дума за болести, някои хора изпитват необходимост непрекъснато да се доказват. Ако непременно искате да сте първи във всичко, изпращате недвусмисленото послание: тук единствено аз съм важният, не откъсвайте поглед от мен! Би трябвало да сте наясно, че това не се посреща радушно от околните. Една от най-дразнещите форми на това съревнование е многознайството – ще изпаднете в много неловко положение, ако накрая се окаже, че зад привидните ви знания се крие въздух под налягане.

Но защо тези качества са по-изявени у някои хора отколкото у други? Д-р Ролф Меркле обяснява, че такива модели на поведение  обикновено се дължат на комплекс за малоценност. „Когато искаш да си по-добър от другите, намираш кусур на всеки, знаеш всичко най-добре и говориш само за себе си, по правило преследваш една-единствена цел: да погъделичкаш егото си, да се самоизтъкнеш.“  И ако някой казва: „Аз съм си такъв, приемете ме какъвто съм или си гледайте работата“, трябва да го прави не на инат, а защото е на чисто със себе си и със света.

Източник: Obekti.bg