Защо Индия не осъди агресията на Путин?

Индийските политици често обичат да напомнят, че тяхната страна е най-голямата демокрация в света. Но също така са и изключително чувствителни по темата за своите национални граници. И въпреки това Индия нямаше голямо желание да осъди опита на руския президент Владимир Путин да изтрие от картата друга независима демокрация в лицето на Украйна, пише The Economist.

В Съвета за сигурност на ООН, Генералната асамблея и Съвета по правата на човека Индия се въздържа при гласуването на резолюциите, осъждащи нахлуването на Русия в нейната съседна държава. Правителството на индийския премиер Нарендра Моди направи много за подобряване на връзките с Америка и Европа през последните години.

Но когато трябваше да избере страна в украинската криза, Индия предпочете да заеме изчаквателна позиция, което в много западни столици беше изтълкувано дори като подкрепа за Путин, пише Profit.bg.

Разбира се, индийските политици опровергават тази теза и посочват официалната позиция на правителството, в която се заклеймява насилието, изразява се подкрепа за суверенитета и териториалната цялост и се отправят призиви да се даде шанс на дипломацията.

Освен това, по думите им, изборът на Индия да се въздържи при гласуването трябва да се разглежда в контекста на нейната дългогодишна традиция да не е обвързана с нито една от световните суперсили.

А всъщност настоящата политика на Индия сеа определя колкото от миналите навици, толкова и от настоящите й приоритети, пише още изданието. Връзките на Индия със Съветския съюз по време на Студената война бяха дълбоки, въпреки заявленията за необвързаност.

Москва предоставяше продоволствена помощ и икономически субсидии, индийските книжарници бяха претъпкани с преведените произведения на Ленин и "одобрените" от Кремъл руски романисти, а агентите на КГБ кръстосваха индийската столица Делхи с торби с пари, предназначени за влиятелни хора, припомня The Economist.

Днес Индия разчита на подкрепата на Русия, с която има „специално и привилегировано стратегическо партньорство“ (както Моди го определи при срещата си с Путин миналата година) в своите претенциите си за Кашмир. Върху ситуацията влияе и отбранителната политика на Индия, която разчита на Москва за доставките на някои оръжия.

Половината от вноса на оръжие в страната идва от Русия, включително на подводници, бойни танкове Т-90, изтребители Су-30 и ракетната система земя-въздух, известна като С-400.

По-важното е, че 70% от съществуващия арсенал на Индия е руско производство. А това със сигурност затруднява прекратяването на бизнеса между двете държави. Дори Индия да спре да внася руско въоръжение, тя пак ще има нужда от боеприпаси, резервни части и техническа поддръжка за това, което вече притежава.

Русия помага на Индия и в производството на собствени оръжия, тъй като една от дългосрочните цели в Делхи е постигането на т. нар. "стратегическа автономия".
Законодателите в Америка и Европа критикуват Индия, че се е въздържала в ООН и купува оръжия от Москва. На 3 март Доналд Лу от Държавния департамент на САЩ заяви пред Конгреса, че администрацията на президента Джо Байдън обмисля дали да накаже Индия за нейната зависимост от руските оръжия и оборудване.

Американските дипломати пък са били инструктирани да напомнят на своите колеги, че позицията на Индия я поставя "в лагера на Русия, която е агресорът в този конфликт", според анонимен източник, който по-късно беше опроверган от официалните власти във Вашингтон.

Индийските официални лица и анализатори са едновременно раздразнени от критиките на Запада, но и спокойни за последствията. Раздразнението идва от там, че виждат в позицията на Европа и САЩ известно лицемерие.

Индия много би искала да разчита по-малко на руските оръжия и да купува повече от Америка, но американските оръжия са или твърде скъпи, или (както в случая с ракетните системи) недостъпни.

Индийските политици задават и резонния въпрос защо не се е стигнало до пълно международно осъждане на агресията на Китай на границата с Индия, която през юни 2020 г. се превърна в смъртоносно сбиване между две военни подразделения на голяма надморска височина.

Индийците са вбесени и от прибързаното изтегляне на САЩ от Афганистан миналата година, което на практика остави страната в ръцете на талибаните. Те смятат, че това дава предимство на Пакистан, която от години негласно поддържа талибанския режим.

Въпреки това индийските политици са спокойни, защото предполагат, че Индия едва ли ще понесе кой знае какви последствия от Запада заради позицията си в ООН. САЩ и Индия имат общ интерес да се противопоставят на китайската агресия в азиатския регион. Това е в основата на т. нар. "Четворка" - групировка за сигурност, в която влизат още Австралия и Япония.

Много от азиатските дипломати във Вашингтон поддържат тезата, че Съединените щати трябва да държат под око по-голямата цел за ограничаване на китайския експанзионизъм. И в този контекст има смисъл да се "пренебрегне" неутралитета на Индия към Русия.

Индийската външна политика обаче страда и от други слабости, пише The Economist. Делхи твърди, че има лостове за влияние върху Русия, защото е най-големият купувач на оръжията ѝ. И въпреки това правителството на Индия има огромни проблеми с евакуацията на над 20 000 индийски студенти, намиращи се в Украйна.

Един от тях дори беше убит по време на обстрела на Харков от Русия. Нито Наредра Моди, нито който и да е друг индийски политик, обаче, се опита да промени курса на Москва. А и повечето индийци не се интересуват много от хода на военните действия.
"Глезенето" на Путин от страна на Индия може да се превърне в пасив за страната. Това би било силен удар по репутацията на Индия, особено ако руският президент и армията му извършат още зверства, като например използването на химическо или ядрено оръжие. А ако Русия излезе от войната изтощена, обедняла и зависима от Китай, това може косвено да навреди и на Индия.

Какво може да поиска Китай в замяна на подкрепата си за Путин? През 1962 г., по време на кървавата гранична война между Индия и Китай, съветският лидер Никита Хрушчов първоначално предпочита китайските си „братя“ пред своите индийски „приятели“ и принуждава Индия да приеме китайските условия.

Русия не е в позиция да ръководи Индия днес. Но ако стане зависима от Китай, за да оцелее след санкциите на Запада, и Китай поиска от Путин да продава по-малко оръжия на Индия и повече на Китай, той със сигурност ще се съгласи.

Разгръщането в Индия на руските ракети С-400 вече създаде уязвимост. Китай също внедрява руските ракети C-400, така че е наясно с техните предимства и недостатъци. Индия пък може да възпира Китай по-ефективно с различна система и ако американските предложения са твърде скъпи, съществуват и други алтернативи.

Междувременно, войната в Украйна вече вреди на икономиката на Индия. Рязкото покачване на цената на суровия петрол, олиото, торовете и други стоки затрудняват централната банка в опитите ѝ да ограничи инфлацията, без да спира икономическия растеж.

А тази комбинация, естествено, удря най-вече по джобовете на обикновените хора. А свиването на държавния бюджет, включително и този за отбрана, би направило целта на Нарендра Моди за постигане на стратегическа автономия все по-трудна.