Какво е „теория за терена“ и защо тя е важна в приключващата пандемия

Вируси, бактерии и гъби – това са основните три микроорганизма, които заразяват човешкото тяло и водят до редица заболявания. Такова е и COVID-19, причинено от вируса SARS-CoV-2 и неговите безбройни варианти. Така поне изглежда светът през призмата на традиционните ни познания за медицината, за чийто пионер се счита Луи Пастьор със своята „теория за бацилите“. Всички са свикнали дотолкова с тази идея – че микроорганизмите причиняват тежки инфекции и всячески трябва да се пазим от тях – че дори не се замисляме, когато мием ръцете си, предпазвайки се от контакт с различни бактерии.

Малцина обаче са чували, че по времето на Пастьор е живял негов съвременник – учен, който е имал противоположно мнение за произхода на заболяванията при човека. Неговото име е Клод Бернар. И докато Антоан Бечамп след него затвърждава „теорията на терена“, тя в по-голямата си част остава непроменена и до днес, но и напълно противоположна на теорията на бацилите на Пастьор. 

Казано накратко, според теорията на терена, заболяванията не се причиняват от микроорганизмите, които така или иначе живеят в човек, а от дисбаланс в тялото и имунната система, който води до размножаване на определени бацили в определена, засегната от дисбаланса тъкан. Така реално това, че определен микроорганизъм може да бъде намерен на засегнато от заразата място, например гърлото или носа, се дължи на това, че въпросното място се е превърнало в подходящ терен, където този микроорганизъм да се размножава. С други думи – засегнатото от дисбаланс място привлича определени бактерии, вируси или гъби. 

„Бацилите търсят натуралния си хабитат – болната тъкан. Те не разболяват тъканта, а просто се заселват там, където средата е най-удобна за тях“, казва още в началото на 20 век Антоан Бечамп.

Неговата теория на терена може да бъде синтезирана в няколко точки:

1. Болестите се причиняват от микроорганизми, които живеят в клетките на тялото;
2. Вътреклетъчните микроорганизми обикновено функционират като „асистент“ на клетките в процесите на метаболизма;
3. Функцията на микроорганизмите е да асистират в катаболичните процеси (разрушителни). Когато даден организъм умре или е наранен, тези бацили го разграждат;
4. Микроорганизмите променят формата и цвета си, отразявайки средата, в която се намират;
5. Микроорганизмите се превръщат в по-патогенни, когато здравето на организма гостоприемник се влошава. В този смисъл състоянието на гостоприемника е основната причина за развитието им;
6. Болестите се зараждат от нездравословните състояния на гостоприемника;
7. За да предотвратим болестите, трява да създадем здраве.

Всъщност спорът между Луи Пасьор и привърженици на теорията на терена продължава дълги години. В крайна сметка, както повечето неща по света, той се решава по политичекски причини в полза на Пасьор заради връзките му на високи позиции. 

Интересно е да се отбележи, че сред тези, които отричат теорията му на бацилите, са едни от нейните най-сериозни поддръжници. Те обаче са достигнали до своите заключения чак в края на живота си. „Ако можех да изживея живота си наново, щях да го посветя на това да докажа, че бацилите търсят натуралния си хабитат - болната тъкан, а не причиняват самата болест“, казва Рудолф Вирчос – един от „бащите“ на теорията на бацилите.

Нещо повече – на смъртния си одър самият Пастьор казва кратко: „Микробът е нищо. Теренът – всичко“.

И въпреки това, и двете теории са еднакво важни и не се изключват една друга. Няма по-лоша и по-опасна медицинска доктрина от тази, представена за истина, когато е само половин истина. Замърсяването на света ни, токсични химикали във въздуха и водата, в храната, в ежедневните козметични продукти – всичко това може да доведе до болести точно толкова, колкото и самите бацили. „По-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото да знаем от какво е болен той“, както е казал Хипократ, в чиято клетва лекарите по цял свят се вричат. 

Но защо всичко това е важно за приключващата пандемия? Защото тази информация стана достъпна за любопитните именно заради пандемията. И знанието за това, че не само бацилите причиняват заболявания, а и самата среда, в която те попаднат, играе особено важна роля и може да се превърне в решаващ фактор за бъдещето на здравеопазването – не само у нас, но и по света.