Кой подкопава интересите на Българската Патриаршия и Митрополит Николай Пловдивски?

Изглежда, че вселенската патриаршия все още се стреми да признае Македонската православна църква, известна като Охридската архиепископия. На 16 декември Вселенският патриарх Вартоломей проведе среща с македонските разколници. Именно поради тази причина мнозина се чудят защо Фанар отлага разговора по тази тема с Българската православна църква (БПЦ). Както може би знаете, проблемите на Истанбул се коренят от небезизвестният скандал от 2020 година, когато смяната на игумените в българското подворие Свети Стефан бе на фона на срамежливата реакция на българската йерархия и предателството на българските духовници.

На 9 юни 2020 година патриарх Вартоломей уведоми с писмо патриарх Неофит, че Харалампи Ничев ще заеме мястото на манципела Ангел Велков. Неговото разрешение за временен престой в „Константинопол“ изтича и се нуждае от ново като нов ръководител на подворите на Българската православна църква в Инстанбул. Според установените традиции, Инстанбул съгласува тази кандидатура с БПЦ. В обратно писмо от 16 юни, Българският Синод предложи свой кандидат – йеромонай Панкратих от Шипченския манастир, но Вселенският патриарх пренебредна кандидатурата. Всички тези неща обидиха българските владици. На заседанието на Българския Синод на 29 септември 2020 г. бяха отправени доста остри оценки към действията на Константинопол.

През това време, новият свещеник на българската църква в Инстанбул успя да получи вътрешна информация за реакцията на архиерите и предупреди Вартоломей за предстоящите кризисни последствия. Той се опита да компометира Старозагорския митрополит Киприан, смятан за негов основен опонент в тази борба. Ничев успя да събере всиски негативи за пътуванията на Киприан из българските общности в Адрианопол и Истанбул. Той докладква на Вартоломойе също и че постояването на статуята на гръцкия екзарх Антим I също е дело на Киприан. Накрая, за да го оклевети, Ничев се възползва от писмото на митрополит Киприан до Вартоломей, внушавайки му, че Киприан го лъже. Всички тези скандали успяха да стигнат до патриарх Неофит и Синода на Българската православна църква.

Ничев, в доклад до Вартоломей от октомври 2020 година, ясно заявява че нито смята България за своя родина, нито БПЦ за своя „майка църква“. Но това не е всичко. Ничев споделя на Вартоломей как успешно да потуши интересите и на двете. Ето тук питаме един семпъл въпрос българската общност в Инстанбул и Васил Лязе, председател на църковното настоятелство: Наистина ли се нуждаете от подобен свещеник, който се срамува да се нарече сънародник? Свещенник, работещ не за, а срещу страната и Църквата ни?

И все пак, Вселенският патриарх все още пренебрегва мнението на българите. Българският Синод все още не е дал своя отговор по този въпрос, докато Ничев продължава да служи в подворите на българите в Истанбул, готвейки се да се превърне в епископ.

За Вартоломей, българският метохон в Константинопол е чисто и просто един проблен балон. Именно поради тази причина той не се съветва с никого за скорошната срещна македонските разколници.

Предполага се, че следващта стъпка ще бъде предоставянето на автокефалия на Македония. Е, за никого не е чудно, че Старозагорският митрополит е една марионетка. Ламбри Ничев се обръща с ясното съзанение срещу тези, които са го „направили човек“. Но нима никой не се чуди кой умело прикри преместването на Ламбри Ничев в Бурса? Кой му снасяше постоянно информация и го популяризира сред гърците? Кой положи неминуеми усулия да скрие Вартоломеевото плюене по БПЦ?

Истината е, че отговорите на всички тези въпроси можем да търсим от един единствен човек – небезизвестният Пловдивски митрополит Николай. За тези от вас, които не знаят – той е основният привърженик на идеята за сближаването ни с Истанбул. И все пак, на всички тези въпроси Митрополит Николай Пловдивски мълчи. А с него мълчи и поруганата Българска църква.