Когато в Бургас за реклама на чужд език се плащало 10 пъти по-висока такса

И в края на XIX в., и в началото на XXI в. местната власт има изисквания на какви езици да бъдат изписвани рекламните надписи в община Бургас, разликата е, че навремето се е заплащала и годишна такса за тяхното поставяне.

През 1888 г. Бургаският градски съвет за първи път въвежда такса върху рекламните надписи, изписани по табелите на градските дюкяни и заведения. За тяхно обозначаване в годишните бюджети на Общината е използван терминът “вивески”.

В края на 1899 г. кметът Никола Александров обявява на всички съдържатели на заведения, кантори и др., че през следващата 1900 г. годишната такса, която oбщинското управление събира за поставените фирмени табели е: 20 лв. за заведения и лица със специална професия от I разряд; 10 лв. за такива от II разряд и 3 лв. за същите от III разряд, когато надписите са само на български език. В случаите, когато те са на български и на чужд език, таксата се заплаща в петорен размер, а когато са изписани само на чужд език – в десеторен.  

Знаехте ли, че ако рекламирате бизнеса си на латиница в Бургас, Ви грози глоба?

За да се увеличават приходите, през 1900 г. кметът издава заповед на онези дюкяни, в които се извършват по няколко занаята, но имат само един надпис отвън, да се поставят надписи за всички осъществявани занаяти.

През 1908 г. таксата е променена, а събирането ѝ се отдава на предприемач, чрез провеждане на търг. Решено е в зависимост от категорията на заведенията, когато надписът е на български език таксата да е от 3 до 100 лв., когато е на български и на чужд – двойно по-висока, а когато е само на чужд език –  десетократно по-висока.

На 1 декември с. г. е обявен и търг за отдаване на концесия на експлоатацията на общинския налог върху „таксите от надписите на търговските и други заведения“ за срок от 3 години, при първоначална цена 4 000 лв. и депозит от 5%.

През 1911 г. Съветът разделя заведенията на категории, което увеличава приходите, събирани от тях. Според разпоредбите, когато надписите са само на български език, тези от I категория заплащат по 20 лв., от II категория по 10 лв., а от III – по 3 лв. Връща се и положението отпреди и при табели с двуезични надписи, таксите са 5 пъти по-високи, а когато надписите са само на чужд език – 10 пъти по-високи. Това положение се запазва в продължение на десетилетия.

В наши дни, Общината не събира такси върху рекламните надписи, когато са поставени в частни имоти, но в Наредбата за рекламата от много години съществува изискване те задължително да са на български език, като може допълнително да бъдат изписани и на чужд език. При нарушения, на физическите лица се налага глоба в размер от 50 до 500 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 50 000 лева.

Това изискване обаче масово не се спазва, не се налагат и глоби от отговорните лица, и в централната част на града преобладават рекламните надписи само на латиница или на английски език. По този начин родната писменост отстъпва пред чуждите, а Бургас губи своя български характер.

Ето защо, на вчерашната сесия на бургаския Общински съвет бяха приети промени в Наредбата по реклама, като една от тях бе конкретна санкция, в случаи когато рекламният надпис не е изписан и на български език. Глобата вече е 500 лв. за физически лица и 1000 лв. – за еднолични търговци и юридически лица.

Същевременно бяха въведени и някои облекчения и вече за рекламни надписи и информационни табели няма да се изискват ситуационно решение, изработено от архитект – художник, дизайнер, фотограф и инженер, и архитектурно и конструктивно решение в подходящ мащаб. Също така, се позволява поставянето на съоръжения на външна реклама върху премествами обекти, ако рекламират наименованието на търговеца или посочват видовете дейност, която се осъществява в обекта.