Кривият път на Костадин Костадинов до парламента

След изборите в неделя в парламента попаднаха две нови политически формации - „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“. Те ще бъдат съответно най-голямата и най-малката групи в 47-ото Народно събрание.

От ПП започнаха преговори за съставяне на правителство с „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“. Тяхна опозиция, очаквано, ще са ГЕРБ и ДПС.

От ПП обаче игнорират водената от Костадин Костадинов партия „Възраждане“. От нея засега няма и нужда. Очакваната управленска коалиция ще разполага със 134 народни представители, което си е солидно мнозинство.

„Възраждане“ пък влиза в парламентарния живот с 13 депутати, което е плод на няколкогодишните усилия и особено търпение на лидера на формацията Костадин Костадинов.

42-годишният варненец има солиден политически опит, като е преминал през различни конфигурации, свързани с националистическия сектор. Баща е на две деца. Завършил „Балканистика“ и „Право“ във Великотърновския университет. Защитил и докторска дисертация в Института по етнология и фолклористика към БАН.

Политическата му кариера започва от ВМРО през 2002 г. Има регионална роля като координатор за Североизточна България. На 30 г. става зам.-председател на партията.

А три години по-късно – през 2012 г., вече претендира за лидерския пост във ВМРО, като влиза в сблъсък с дългогодишния председател Красимир Каракачанов. Конфликтът води до напускане на партията и сближаване с друга националистическа сила – НФСБ на Валери Симеонов. Костадин Костадинов води за известно време и предаване в телевизията на Симеонов - „Скат“. Там обаче отношенията също охладняват, а Костадинов пак се преориентира – вече към „Атака“ на Волен Сидеров. И там той се изявява като журналист – става водещ и в партийната телевизия на Сидеров „Alfa“.

След краткото лутане, през 2014 г. прави сериозна стъпка, стартирайки своя проект „Възраждане“. Партията е регистрирана в съда през февруари 2015 г. Първите избори, на които участва с нея, са местните през 2015 г., но в коалиция с „Атака“ и „Нова сила“. Кандидатира се за кмет на Варна. Естествено, не печели, но става общински съветник. Четири години по-рано ситуацията е аналогична. Само че тогава се кандидатира за кмет от името на ВМРО в коалиция с „Новото време“ и „Гергьовден“. И пак става общински съветник. Такъв е и до днес. От другата седмица обаче ще смени местния парламент на Варна с националния.

Повратен момент са парламентарните избори през 2017 г. Тогава „Възраждане“ се явява самостоятелно с обещанието да се откаже от партийните субсидии, ако получи право на такива. Изненадващо, формацията действително прескача бариерата от 1%, макар и с малко.

37 896 гласа стигат за 1.11%. Субсидиите потичат към партията. Тогава все още се полагат по над 12 лева на глас. Стотици хиляди годишно влизат в касата на „Възраждане“. Изкушението, изглежда, е голямо и Костадин Костадинов обръща мнението си, като решава, че партията не следва да оставя парите на държавата, а може да ги усвои. Това довежда до конфликт с един от съратниците му – бившия депутат от „Атака“ Минчо Христов, който се отказва от съдружието си с „Възраждане“.

Костадинов междувременно дава нелепи обяснения, че няма юридическа възможност да се откаже от субсидията, че ще я дава за дарения и т.н.

Оказва се, че лидерът на „Възраждане“ е написал и „учебник“ по родинознание, който започва да се финансира с парите от държавата. Стига се и до разследване на Nova, според което само за три години след 2017 г., когато „Възраждане“ започва да получава субсидии, Костадинов си купува луксозна къща във Варненско, а съпругата му – апартамент. В същото време семейството придобило и нов лек автомобил за около 40 000 лв.

Прокуратурата също започва разследване, което към този момент е с неясно развитие. Държавното обвинение атакува „Възраждане“ и заради фалшификации при учредяването на партията. Делото обаче претърпява крах в съда.

Формацията на Костадин Костадинов пък все по-охотно усвоява субсидиите и започва да харчи ударно и за политическа пропаганда в различни медии, начело с „Евроком“. Тази телевизия, кой знае защо, е чест получател на финанси от полагащите се медийни пакети на много от маргиналните участници в различните видове избори.

С парите от държавата „Възраждане“ набира все по-голяма популярност. За това спомага и дейното включване на формацията във всевъзможни протести срещу властта в периода 2017 – 2021 г. Особен момент е, че в управляващата коалиция с ГЕРБ са и бившите партньори на Костадин Костадинов от ВМРО, НФСБ и „Атака“. За него те вече са политически противници, а „Възраждане“ започва да трупа рейтинг в националистическата ниша за тяхна сметка.

Костадин Костадинов през годините се забърква и в куп скандали, които също допринасят за популярността му. Един от тях е с Веселин Марешки, също крепител на управлението на ГЕРБ. Костадинов и Марешки стигат до физическа саморазправа през 2014 г., за която през годините тече съдебна сага.

През 2018 г. и 2019 г. лидерът на „Възраждане“ се сближава с БСП и лидера Корнелия Нинова. Двамата се появяват заедно на митинг срещу управлението. Костадинов бе вариант да бъде подкрепен от БСП за кмет на Варна на местния вот преди две години. Сдружаването с националиста предизвика брожение в левицата срещу Нинова. Лидерът на „Възраждане“ пък продължава да набира сила и стига до балотаж срещу варненския градоначалник Иван Портних, но губи.

Междувременно Костадин Костадинов започва да използва все по-агресивна риторика, яхвайки омразата на ниско образовани маргинали към властта и към различни малцинствени общности – цигани, турци, имигранти, гейове и т.н.

Така на първия парламентарен вот тази година, на 4 април, „Възраждане“ се явява отново самостоятелно, макар че социолозите не й дават шанс да прескочи 4-процентната бариера. Тънкият момент е, че според закона субсидии взимат освен парламентарно представените партии, и тези които получат над 1%, но само ако не участват на изборите в коалиция.

„Възраждане“ бележи сериозен ръст – за нея гласуват 78 414 граждани, което се равнява на 2.45%. При сегашните 8 лв. на глас, субсидията скача на над 627 000 лв. годишно. Чудесен приход!

На предсрочния вот три месеца по-късно, на 11 юли, партията на Костадин Костадинов отново опровергава очакванията да се коалира с цел прескачане на 4-те процента за влизане в парламента. Но защо ли е нужно – и извън Народното събрание субсидията тече със завидна сила. Обещанието тя да не се усвоява е добре забравено, а темата в редиците на „Възраждане“ вече е табу. Така търпеливо през лятото партията стига до нов връх – 82 147 гласа и 3.01%.

И новото Народно събрание обаче скоропостижно се разпада. Насрочени са поредни избори наесен, а лумналата четвърта вълна на ковид епидемията се превръща в златен шанс за Костадин Костадинов. Внезапното решение на служебния кабинет за въвеждане на „зелените сертификати“ предизвиква сериозно обществено недоволство, а „Възраждане“ яхва вълната, като вдига протести в София и страната.

Партията на Костадинов този път изсмуква и солиден националистически вот от бивши привърженици на ВМРО, НФСБ и „Атака“, което й помага да прескочи 4-процентната бариера, предизвиквайки вторична електорална вълна към себе си, на фона на голямата към „Продължаваме промяната“.

Риториката на лидера на „Възраждане“ срещу еврото, Европейския съюз и НАТО, „русофобската паплач“ и т.н. пък ражда и прякора му Костя Копейкин. Което е и една от причините да се смята за своеобразен наследник на прокремълския националист Волен Сидеров.

Засега Копейкин е скромен. На 14 ноември прескочи бариерата със 127 568 гласа и 4.86%. Но пък „омразната“ субсидия набъбва на над милион годишно. Колко му трябва на човек?