ДДС станал социален данък, хлебари и синдикалисти настояват да е 9% за храните

Инфлацията е световен факт, но са нужни национални мерки като механизма за ДДС, защото Данък добавена стойност не е просто потребителски, а се превръща в социален, във висок налог, който няма своята положителна стойност при преразпределението на бюджета. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева. Вече се усеща промяна в цената на хляба, добави тя.

„Доставната цена е едва 50% от това, на което се търгува до крайния потребител. Затова работодателските организации имаме предложение – 9% ДДС на основни храни“, подчерта Кукушева. 

На въпроса дали насъщният ще стигне 4 лева за килограм тя отговори, че хората, които го твърдят, търсят сензацията и допълни, че и сега има хлябове, продавани за над 10 лв./кг

„Има много видове хляб, при основните има покачена себестойност, която все още не е отразена в договорните отношения с търговските вериги“, заяви шефката на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. 

„Промяната на основните компоненти, които определят себестойността на един продукт, произведен в България, ще продължи да върви във възходяща посока. Ние отчитаме малък процент на инфлация, но през джоба ни става въпрос за друг двуцифрен процент, който се увеличава ежедневно“, добави тя.

Сега сме в ситуация, при която имаме намалено ДДС за бира и вино, но няма за хляб и мляко, което е абсурдно, каза пък икономическият съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

Ако намалим данъка за храните, трябва да засилим контролните механизми, за да може намалената цена да се отрази на крайния продукт, подчерта тя.

Според нея, инфлацията ще намали покупателната способност на повечето хора.

„На една минимална заплата от 650 лв., чистата сума, която получава човек е около 540 лв. Около 85 лв. от тази сума отива за ДДС. Тоест – ние натоварваме най-ниско доходните групи от населението“, обясни тя и добави, че подкрепят предложението за намаляване на ДДС при основните стоки.

„От 1 октомври имаме и ценови спад. Буквално кривата на цените обърна движението си и вече слиза надолу. Това е на фона на изследване за 150 продукта. При основните хранителни продукти основното увеличение, което се наблюдава, е при млечните – с около 10% на база спрямо миналата година“, каза пък председателят на Комисията по стокови борси и тържища Владимир Иванов. 

„Захарта поскъпна на световните стокови борси. В момента имаме цена с около 7 стотинки разлика спрямо нивата от миналата година“, добави той. 

Според него, пазарът у нас е високо конкурентен, което влияе за по-плавното вдигане на цените.

„В определени продукти има по-голяма динамика – плодовете и зеленчуците. Там климатът е причина, не ценовата истерия с ресурсите. При месото цената е същата като миналата година“, уточни Иванов. 

Единствената стока с пикови стойности е олиото, като скокът на цената е започнал още април миналата година, добави той.

Отчита се скок в цените на зеленчуците на едро. Картофите са поскъпнали с 14%, зелето с 43%, а морковите с 39%. Това са данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.

Повишение има и при основните хранителни продукти – олиото бележи ръст с 30%, яйцата с 22%, а пилешкото месо с 15%. Увеличение има и при брашното, и при захарта.

На този фон потребителската кошница вече излиза 79 лв. За сравнение миналата година основните стоки са стрували 73 лв., а през 2019 г. – 68 лв.