Кой къде е в президентската надпревара

Остават само 18 дни до крайния срок, в който партиите и инициативните комитети имат право да издигат кандидати за президент. Въпреки това към момента заявките за поста се броят на пръстите на едната ръка. Причината за ступора, в който са изпаднали политическите играчи, пък по всички личи е фигурата на настоящия президент Румен Радев. Той обяви още през февруари, че ще се кандидатира за втори мандат заедно с вицепрезидента Илияна Йотова.

През последната година и половина Радев влезе в открита война с ГЕРБ и Бойко Борисов, с главния прокурор Иван Гешев, както и с кръговете около ДПС. Социолозите дават висок рейтинг на държавния глава – между 45 и 65%. Това предвещава негова лесна победа на вота наесен. А интригата, изглежда, е само дали ще има балотаж.

Някои от досегашните парламентарни формации побързаха да се присламчат към Румен Радев, вероятно с надеждата да получат политически дивиденти.

Малко след като Радев обяви номинацията си през февруари, може би първа подкрепа за него изрази лидерката на „Изправи се.БГ“ Мая Манолова.

БСП пък тогава изненадващо бяха с колеблива позиция. Председателката Корнелия Нинова обясни, че било рано да се каже дали ще подкрепят Румен Радев. Първо трябвало да минат парламентарните избори на 4 април. Те минаха, а БСП претърпя мощен провал. Като една от причините за това анализатори до днес изтъкват неясната позиция на Нинова за Радев.

Впоследствие Националният съвет на БСП взе решение в подкрепа на втори мандат за президента, което не попречи социалистите да претърпят още по-голям провал на вота за 46-ото Народно събрание на 11 юли.

Румен Радев получи категорично „за“ и от най-голямата партия в последния парламент - „Има такъв народ“ (ИТН). Лидерът на формацията Слави Трифонов обяви това след краха със съставянето на правителство. Логично бе то да се тълкува като кризисен пиар предвид общественото разочарование от ИТН.

В особено положение остава другата протестна парламентарна формация - „Демократична България“. Прозападните либерали са силно разколебани за това дали да издигнат свой кандидат за президент. От една страна, той почти сигурно ще загуби вота. Освен това, евентуална номинация може да се разтълкува като атака срещу Румен Радев, който пък е харесван от не малка част от електората на ДБ.

Президентът е атакуем по линия на проруските си изказвания, които обаче бяха характерни за началото на мандата му преди пет години. След това той често заемаше прозападни позиции. Тази година Радев дори бе домакин на международната инициатива „Три морета“, която се счита за враждебна спрямо Русия.

Държавният глава, разбира се, е харесван от поддръжниците на ДБ най-вече заради битката му с модела ГЕРБ-ДПС, който се счита, че е оплел държавата и съдебната система в мафиотски зависимости.

„Демократична България“ има стимул да излъчи свой кандидат за президент от гледна точка на претенциите на формацията за водеща роля на политическата сцена и необходимостта да има своя физиономия. Да намерят подходящ кандидат обаче е трудно. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов отхвърли възможността да се включи в състезанието. Веселин Методиев и Екатерина Михайлова не са сред вариантите, уверяват пред „Флагман“ източници от ДБ.

Стефан Тафров изглежда по-скоро като спекулация. Спряга се името и на оперната певица Александрина Пендачанска, което обаче не звучи особено сериозно.

ДБ имат и още един проблем. Формацията е изтощена финансово след последните два вота за парламент в рамките на няколко месеца. Сега предстоят трети парламентарни избори, за които също са необходими средства. За качествена кампания за президент ще са нужни допълнително около 1 млн. лв., изчисляват от „Демократична България“. Пари обаче няма, а и не е много ясно дали инвестицията си струва.

От досегашните парламентарни партии категорични врагове на Румен Радев са само ГЕРБ и ДПС. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изпитва и за този президентски вот сериозни трудности да намери читав кандидат за държавен глава. Нормално е да се търси непартийна номинация, която да получи периферен вот, но сега това е още по-сложно предвид имиджовите щети, които понася формацията на Борисов през последната година.

Изненадващо, ДПС за първи път от съществуването си даде заявка да издигне свой кандидат за президент. Формацията на Доган е в безпрецедентна изолация, подобно на ГЕРБ. Номинацията на държавен глава в случая може би следва да се тълкува като особен вид защитна реакция.

Новият хит в българската политика - „Продължаваме промяната“ (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев, също изрази категорична подкрепа за Румен Радев. Всъщност ПП може би ще е формацията, която ще получи най-голям бонус от това на парламентарния вот, който сега ще е заедно с президентския. Петков и Василев станаха „звезди“ именно благодарение на Радев, който ги назначи за министри в служебния кабинет между 45-ото и 46-ото Народни събрания. Нормално е избирателите да асоциират държавния глава с тях, а вече не толкова с БСП.

Другите кандидати за президент към момента изглеждат несериозно.

Инициативен комитет ще издигне журналистката и председател на сдружение „Азбукари“ Цвета Кирилова. Тук по-скоро става въпрос за несиметрични амбиции.

Лидерът на партия „Българска социалдемокрация – Евролевица“ Александър Томов също се включва в битката. Известният с прякора си Лупи е вече от 30 години на политическата сцена, но през годините се маргинализира и като че ли остава в играта просто „за спорта“.

От националистическия сектор пък мускули показва Костадин Костадинов. Лидерът на партия „Възраждане“ преди дни обяви кандидатурата си за президент, макар че преди няколко месеца формацията му подкрепи Радев за втори мандат.

Обратът в позицията може да се обясни с нарасналите амбиции на „Възраждане“ след последните два парламентарни вота. Макар че не попадна в Народното събрание, партията бележи възход и се приближава до 4-процентната бариера.

„Възраждане“ паразитира върху маргиналния вот на антиваксъри, противници на Европейския съюз и НАТО, русофили. Тя се опитва да заеме нишата на „Атака“, както и на ВМРО и НФСБ.

Бившите „Обединени патриоти“ вероятно сега ще се явят поотделно.

От ВМРО ще се опитат да се върнат на сцената, като оттам имат решение да се явят самостоятелно както на парламентарните, така и на президентските избори. За държавен глава те обсъждат четири номинации – на лидера Красимир Каракачанов, на евродепутата Ангел Джамбазки, както и на Искрен Веселинов и Милен Михов. Като най-вероятно се спряга името на последния. 

НФСБ имат колебание дали да излъчат кандидат за президент.