Радев връчва мандат за кабинет на ГЕРБ-СДС утре

Трябваше призовки да им връчват, ама като сме държава без прокуратура......

Кой искал ньегувата макья....Май съ урянтирвам къмто Възраждане.

Нови избори,това е.
Валери и каракачанката влизат и ДПС като ги подпре, още 12 години на власт.

Бойко каза, че ще върнат мандата. Защо тогава трябва да им се дава? Ако бях на Президента щеше да го дам на следващите

По какво българите приличат на афганистанците и защо „спасението“ е само мит. „Да дойде някой да ни спаси“, „Ех, да имаше само някой да наложи ред“, „Няма да се оправим, докато не ни оправят отвън, като им писне да ни търпят и ни набият канчетата“, „Да имахме само повече средства“…
Все глупави мантри, които си повтарят хората, които бягат от отговорност. „Някой“ да направи нещо, означава: „Пу да не съм аз!“ Ама, обяснения: „че кой съм аз, че аз не мога, че всички така правят и аз ще правя като тях, пък ако се оправят нещата, ще се оправя и аз“.
Дрън-дрън.
Празни приказки. Цял народ – спяща красавица, чака някой да дойде и да я оправи и спаси.
Ако се замислите – назад в историята ни, сме имали силни лидери (НЯКОЙ, който да…), слагали ни на висок пиедестал, но положението не е било трайно. Пиковете са по-малко от спадовете и от платото на тегобата. И в новата и най-новата ни история се наблюдава това – умре ли лидерът, политик или общественик (например Стамболов, например Левски), масата се връща към естественото си състояние на летаргия и посредственост. Никакво надграждане. Оставят се по инерция. Чакат следващия лидер. А на него му отнема време… да се роди, пък да се самовъзпита (лидерите тук се самовъзпитават, семейство и общество в тая посредственост никаква роля не играят), да оцелее (не е маловажно), да се надъха… и ей го – десетилетия минали, ако не и век. И айде – пак от нулата се започва.
Ето един много интересен материал за Афганистан, който плашещо много пасва на България по ред причини:
Милиардите похарчени за създаване на афганистанска армия облагодетелстваха талибаните
„… неправилната преценка […] за боеспособността на афганистанските правителствени сили, които в някои случаи предпочетоха да предадат техниката и оръжията си без бой“;
„Създадените от САЩ сили се оказаха „кухи“, въоръжени с превъзхождащи противника оръжия, но в голяма степен лишени от това, което е най-важното, говорейки за бойна мотивация. „Парите не могат да купят волята за борба. Не можеш да си купиш лидерство“, посочи Джон Кърби, главен говорител на министъра на отбраната Лойд Остин“;
„Принципът на войната гласи – духът доминира над материалното“, допълни той и продължи: „Духът, дисциплината, лидерството и сплотеността са по-важни от числеността на войските и оборудването им. Като чужденци в Афганистан ние можем да осигурим военния материал, но само от афганистанците зависи да осигурят нематериалните фактори на духа“.
…
Схващате ли? Колкото и „някой“ да те спасява и да ти помага, нямаш ли вътре в себе си идеята за по-доброто, мотивацията за битка, желанието за израстване, си оставаш кръгла дупка.
Ако си завладян единствено от мисълта: „АЗ да съм добре! Майната им на другите!“, не можеш да надскочиш това мислене и не можеш да градиш общество, а нямаш ли силно общество, нямаш силна държава. Държава от егоистични индивидуалисти никога не е силна. Добави сега към това условие и условието, че същите тия са и инертни и чакат „някой“ да ги оправи, чакат светът, който явно нещо им е длъжен…
Колкото и да те „спасяват“, ти, ако си си наумил, че трябва да си го караш „как си знаеш“, милиарди да налеят в теб, десетилетия наред да те „спасяват“, все тая.
…
„Упражнението по създаване на афганистански сили за сигурност толкова зависеше от американската щедрост, че Пентагонът дори плащаше заплатите на афганистанските войници. Твърде често тези пари, както и огромни количества гориво, се оказваха откраднати от корумпирани офицери и правителствените контролни органи, които подправяха отчетите, създавайки „войници призраци“, за да може злоупотребата с американските долари да продължи“.
Сменете „Пентагон“ с „Европейски съюз“, сменете „заплатите на афганистанските войници“ с „еврофондове“, сменете „злоупотребата с американските долари“ и още веднъж прочетете горното. И наблегнете на финала: „… които подправяха отчетите, създавайки „войници призраци“, за да може злоупотребата с американските долари да продължи“.
И не казвайте: „ама те политиците ни са виновни, те чиновниците, те бюрократите. Те, те, те…“
Няма „те“. ТЕ сме ние! Всички до един са българи, не са дошли отнякъде си в парламента, в партийните централи и във ведомствата, не са извънземни. А и колко хора познавате, които с едната ръка крадат, докато с другата ти сочат и проклинат: „съсипàха я тая държава!“
Няма „те“, ние сме те!