Ще вкараме ли в ЕС македонизма заради спора със Северна Македония?

Бих направил това, което Зоран Заев каза в центъра на София, а той заяви, че сме се разбрали за три исторически периода и за пет личности. Според македонския премиер, Югославия е страната, която ни е разделяла. Това може да се приеме като база, изтъкна в „Тази сутрин“ по бТВ журналистът Любчо Нешков.

„Ако оставим тези неразрешени въпроси, ще вкараме в ЕС един чужд геополитически проект – македонизма. Той обслужва други държави извън Европейския съюз. Кога жертвите на комунизма са престъпници? Съгласно тази идеология всички, които са били срещу режима след 1945 г. в Югославия, са престъпници“, добави той.

„Нито хората от Скопие, нито тук имаме нужда от братски прегръдки. Искаме свобода и свободно общуване, а това не се случва. София и Скопие приличат не на азиатски, а на африкански столици по отношение на инфраструктурата. Нищо не се прави“, коментира Нешков. 

Той посочи, че България е страната, която най-силно държи Северна Македония да се присъедини към ЕС. Според него по този въпрос страната ни е правила стратегически грешки.

„Когато един министър, занимаващ се с двустранни отношения, той поглежда стокообмена – 2017 г., пикът на Груевски, с нищо не се различава от 2020 г. Първите три месеца на 2021 г., при които би трябвало да има пик, защото имаше пандемия и всичко беше затворено, те са там, където са били по време на пандемията“, посочи журналистът.

Относно посещението на македонския премиер Зоран Заев в София, Нешков каза: „Езикът на омразата в Северна Македония е институционален. Водещите политици в страната започват със следните думи: „Не си даваме езика, идентичността и нацията. Господи! Никой не иска да ви отнеме идентичността и това, което вие искате да бъдете“.

Според директора на софийския офис на Европейски съвет за външна политика Весела Чернева пък, за да се промени българската позиция ще са необходими още срещи между София и Скопие. По думите ѝ българо-македонските отношения са в най-лошата си форма изобщо.
 
„Смяната на тона е първата задача и пред двете страни, ако искат да има диалог. Не може двама души да говорят, ако те се отнасят един към друг с неприязън, ако взаимно се обвиняват в лъжа и т.н. Идеята е, че през конструктивен диалог, чрез малки стъпки, постепенно да се променят тези отношения“, коментира Чернева.

Чернева уточни, че позицията, която е заела страната ни е изключително трудна, а българската дипломация е поставена в ъгъла. „Видяхме това и по преговорите за евробюджета, сега ще видим по Плана за възстановяване. България непрекъснато търпи загуби от това, че нейния глас все по-малко може да се чуе“, допълни тя.

Според Чернева, ако страната ни беше работила по-активно по Договора за добросъседство със Северна Македония от 2017 г., нямаше да се стигне до нуждата от вето.