Пандемия от коронавирус имало и преди 25 хилядолетия?
Древен коронавирус може да е заразил прародителите на хората, които живеят в съвременна Източна Азия. Това е започнало преди 25 хил. години, сочат изводи от ново проучване, пише Lice Science. Човечеството се е борело срещу различни опасни вируси от край време, отбелязват учените, уточнява bg-voice.com, цитиран от БЛИЦ.
„Това са били вируси, които са заразявали човешката популация“, обяснява старшият изследовател в проучването Дейвид Енард, който е преподавател по екология и еволюция в Университета на Аризона. „Вирусите през времето са една от основните движещи сили на естествения подбор на човешките геноми“, добавя той.
Причината е, че гените, които увеличават шансовете на хората да надвият патогените, се предават в следващите поколения. Информацията, събрана от ДНК на древните хора, дава ценни сведения, които да помогнат да се предвидят бъдещи пандемии, обяснява още Енард пред Live Science.
„В голяма степен е истина, че неща, които са се случили в миналото, е вероятно да се повторят и в бъдещето“, казва той.
Енард и екипът му анализират геномите на 2504 души от 26 различни човешки популации по света. Изводите са публикувани на 13 януари в предпечатната база данни bioRxic и изследването е в процес на рецензиране, за да излезе в научно списание.
Когато вирусът се промъкне в човешките клетки, той ги похищава, за да се репликира. Това означава, че успехът на вируса зависи от взаимодействието му със стотици различни човешки протеини. Изследователите се съсредоточават върху 420 човешки протеина, за които е известно, че взаимодействат с коронавирусите, 332 от тях – със SARS-CoV-2, който причинява COVID-19. Много от тези протеини помагат на вируса да се репликира вътре в клетката. Но някои ѝ помагат да се бори с натрапника.
Гените, които кодират тези протеини, постоянно мутират, но ако дадена мутация дава на гена предимство – като например по-добра способност да се бори с вируса, тя има по-голям шанс да бъде предадена в следващото поколение.
Изследователите откриват, че при хората от източноазиатски произход някои гени, за които се знае, че влизат във взаимодействие с коронавируса, са били селектирани. Или с други думи с течение на времето някои варианти се появяват по-често, отколкото би могло да се очаква, ако става дума само за случайност. Този набор от мутации изглежда е помогнал на предшествениците на това население да станат по-резистентни към древния вирус.
Учените проследяват, че генните варианти, които отговарят за 42 от тези 420 протеина, които те анализират, започват да увеличават честотата си преди около 25 хил. години и това продължава около 5000 години, което предполага, че древният вирус е продължил да заплашва тези популации дълго време.
Въпреки че откритията са интригуващи, те не променят нашето разбиране коя популация е по-добра при оцеляването при инфекции от SARS-CoV-2, прави важно уточнение Енард.
„Няма доказателства, че тези древни генни адаптации помагат на съвременните хора да бъдат защитени от SARS-CoV-2. Всъщност е почти невъзможно да се правят такъв тип изводи“.
Енард и екипът му планират да си сътрудничат с вирусолози, за да се търси по-добро разбиране как тези адаптации са помогнали на прахора да оцелеят, след като са били излагани на действието на древните коронавируси.
Учените се надяват, че опознаването на древните геноми евентуално може да бъде използвано като „предупредителна система“ за бъдещи пандемии. Например изследователите могат да потърсят вируси в дивата природа, които все още не са засегнали човечеството. Ако открият, че вирус е причинил много епидемии в правремена, това може да е основателна причина той да бъде наблюдаван отблизо, обяснява Енард.
Въпреки че ние виждаме остатъци от влиянието на древните вируси върху прародителите на човечеството, бъдещите поколения може би няма да могат да проследят следите на SARS-CoV-2 в нашия геном, смята ученият. Заради ваксините вирусът няма да има време да предизвика еволюционна адаптация, обяснява той.