Коя е билката, която пази от злото

Билката решетка е известна още и с имената – дива зелка, шереметка, цедка или самодивско сито. Решетката се среща в сухи каменисти места и пясъчни склонове в Южна Европа при 800-2000 м надморска височина.

Решетката е многогодишно тревисто безстъблено растение с дебел, цилиндричен, вертикален, месест жълтокафяв корен с приятен мирис, отделящ млечен сок при разрязване и достигащ на дължина до 1 м. Листата на решетката са с дръжка, продълговати, покрити с бели власинки от долната страна. Цветовете на решетката са многобройни, тръбести, бледожълти като по-късно стават червеникаво-виолетови. Плодовете на решетката са продълговати и влакнести. Цъфти през юни-септември, пише vesti.bg.

Използват се корените на решетката, извадени през късна есен или ранна пролет, които след почистване се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 350 градуса по Целзий.

Билката решетката съдържа етерично масло, дъбилни и смолисти вещества, инулин, флаваноиди, сапонини и др.

Растението се ползва като билка с противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно приложение. Използва се и при хемороиди, обриви и други кожни заболявания.

Също така решетката се използва като средство за лечение на отоци, съпровождащи чернодробната цироза.

Използва се като отхрачващо средство при хронични обструктивни заболявания на белите дробове, като противовъзпалително средство при заболявания на пикочоотделителните пътища и на бъбречния паренхим. Решетката се предлага и за външно приложение при лечение на инфектирани рани и при фурункулоза.

Според българския фолклор безстеблената решетка пази от зло и носи божията благодат в дома, а цветът и набожда злото на острите си бодлички. Според предание с него самодивите си цедели млякото, от където са останали и имената му цедка и самодивско цвете.