Не ни трябват филиали на университети! Каузата на БСП е „Бургас – университетски и научен център с национално значение!“
Проф.д-р Юлия Йоргова-Форд е изненадата в листата на БСП-Бургас за предстоящите парламентарни избори на 4 април. Тя получи второто място и със сигурност ще влезе в 45-ото Народно събрание. Проф. Йоргова е добре познато име и в академичните среди, и в политиката. Тя бе три мандата общински съветник в Бургас, но след 2011 г. отстъпи крачка назад. Помагаше на партията с експертизата си в сектор „Образование”. Проф.Йоргова-Форд е член на БСП от 32 години, председател е на 302 партийна организация „Зора”, откъдето я номинират за депутат.
Тя е родена в Бургас. Средното си образование завършва в Математическата гимназия със златен медал, а висшето си във ВМЕИ София. През академичната си кариера първоначално е била директор на Англо-българския колеж в БСУ и преподавател по основни трудови правоотношения. Владее английски на изключително ниво, участвала е в множество международни семинари и научни изследвания в областта на администрацията и управлението. Била е гост-преподавател в университети в Турция, Румъния и Португалия. От 2018 година е професор по администрация и управление и декан на Центъра по икономически и управленски науки в Бургаския свободен университет.
- Проф. Йоргова, защо решихте да се завърнете в политиката след 10 години пауза?
- В БСП не e необходимо да си на определена позиция, за да участваш във вземането на политическите решения. Членувам от 1988 година и ми е добре позната динамиката на процесите, които промениха БСП и я направиха съвременна и демократична. Познавам хората, които са в нея и изповядват идеите ѝ. Приемам политиката, която партията следва последователно. В този смисъл не мисля, че съм се откъснала от обществения живот и за моите другари, за хората, които ме познават, не е изненада, че приех да участвам точно в листата на БСП.
Реалната ситуация в страната ме мотивира да приема това предизвикателство. Аз вярвам, че ако искаме истински да осигурим по-добро бъдеще на нашите деца и внуци, трябва да променим този модел на управление. От всеки от нас зависи това да се случи днес и сега. Посредствеността във всички сфери на живота е отличителна черта, визитната картичка на управлението, наложено от партия ГЕРБ. Рушат се базови ценности, върху които се изгражда държавността, самочувствието и гордостта на нашия народ, народ с впечатляваща история и уви, унизително настояще.
В обществото е натрупано недоволство и разочарование от липсата на реална свобода, справедливост, законност и сигурност. По форма уж са изградени демократични институции, а по съдържание виждаш тоталитарни и авторитарни методи на управление, демонстрирани от лидера на ГЕРБ. Подменени са целите и средствата за постигането им. Усвояването, разбирай присвояването на средствата от европейските програми, се представят като цели, а не като средство за догонващо развитие.
БСП последователно и аргументирано се бори за смяна на този пагубен за държавата ни модел за управление, наложен от ГЕРБ. Тя поставя в центъра на своята програма за управление грижата за хората. Сред приоритетните ѝ области са здравеопазването и образованието, като жизнено важни за хората, и предлага конкретни мерки за действие. Проблемите в тези две области у нас са не само тежки, те директно повлияват качеството на живот и бъдещето на нацията. Мисля, че с дългогодишния си опит в сферата на образованието мога да бъда полезна. Убедена съм, че в наше време за проблемите, независимо дали са в икономиката, медицината или друга сфера на обществения живот трябва да се търсят научно обосновани, а не чисто политически решения. Това се постига със силни научни и образователни центрове, което БСП винаги е считала за приоритет.
Ето това ме мотивира да се включа в битката за коренна промяна на модела на управление.
- Какви са най-големите предизвикателства, с които сте се срещали в професионалния и политическия си път като експерт в сферата на образованието?
- Всички, които работим в образованието през последните 30 години, непрекъснато се срещаме с предизвикателства. Много реформи, много промени, но въпросът е какъв е резултатът по отношение на качеството на изхода на образователната система. Как стигнахме дотам, че в България днес да се говори за липса на функционална грамотност в част от населението. Как тази нарастваща група от млади хора ще се включи в пазара на труда? Много и тежки са натрупаните проблеми, решаването на които не търпи отлагане.
В личен професионален план най-големите предизвикателства за мен са свързани с участието ми в създаването и развитието на Бургаския свободен университет като нова образователна институция. В БСУ от основаването му в продължение на 15 години бях директор на Англо-българския колеж. През годините на съществуването си Колежът беше единственият в България, акредитиран от Националната мрежа на отворените колежи на Великобритания. Неговите възпитаници получаваха диплома за най-високата степен на британската мрежа, което им даваше свободен достъп, както за продължаване на образованието в Обединеното кралство, така и за работа по света. Предизвикателство е да поддържаш и доказваш качество на обучение по британските стандарти, в нашите условия през тези години, когато още не се говореше за акредитация и Европейска система за трансфер на кредити. Но ние с колегите в БСУ го направихме. През 2007 г. с влизането в ЕС завърши този успешен и полезен проект на БСУ.
А що се отнася до предизвикателствата в пътя на обществено ангажиран човек – след 1989 година да бъдеш член на БСП, е достатъчно голямо предизвикателство за всички нас, които не избягахме, не си сменихме убежденията, а решихме да започнем промяната от собствената си къща. И успяхме.
- Какви са най-неотложните реформи в науката и образованието, с които трябва парламентът да се заеме незабавно?
- Отговорът на този въпрос се съдържа в управленската програма на БСП. Три са областите, към които е насочено вниманието – средно образование, наука и висше образование, осигуряване на необходимите специалисти за развитие на страната ни.
Неотложни са реформите, които ще доведат до: преодоляване на проблема с увеличаващия се брой функционално неграмотни хора; повишаване на качеството на образованието у нас; планиране на кадрите с професионално и висше образование по направления и количество, с цел посрещане на реалните потребности на икономиката и пазара на труда; устойчиво повишаване на средствата за наука и образование с минимален праг от 5% спрямо БВП.
Тук ще маркирам само някои от предложенията на БСП. За средното образование те включват премахване на делегираните бюджети, безплатни учебници за учениците от І до ХІІ-ти клас. За най-малките – безплатни детски ясли и градини. За висшето образование – финансиране, обвързано с обществените потребности от кадри и резултатите от обучението и научно-изследователската работа. Необходимо е да се изравнят условията, в които се обучават децата и младите хора, чрез създаване на отговаряща на съвременните стандартни среда. За осъществяването на реални научни изследвания и иновации в университетите и превръщането им в ефективни научни центрове е необходима адекватна държавна политика.
- Защо част от младите хора в България са функционално неграмотни?
- За съжаление в 21 век в България говорим за функционална неграмотност на част от населението. Факт е, че години наред не се направиха правилните стъпки за недопускане, а впоследствие и за справяне с този проблем. Една немалка част от българските граждани потънаха в бедност и изолация, а това ражда неграмотност и безперспективност. Във времето на повсеместна дигитализация какво би работил човек, който не умее да чете и пише на родния си език. Как ще се конкурира на пазара на труда и какво може да допринесе за обществото и за себе си? Неграмотността възпроизвежда неграмотност.
Ние в БСП вярваме, че за да има напредък в решаването на проблема с функционалната неграмотност, образованието трябва да бъде достъпно за всички, както от гледна точка на осигуряване на финансови възможности за това, така и по отношение на обхвата. Необходимо е максимално обхващане в образователните институции на всички, подлежащи на задължително образование. Предлагаме създаване на единен електронен регистър, обвързан със системата на ГРАО, който да проследява образователния статус на всяко дете и ученик.
- Какво трябва да се подобри в средното образование?
- И в средното, и във висшето образование трябва да се подобри качеството. Това според мен първо предполага промяна в модела за финансиране. Разбирането, че парите трябва да следват ученика и студента, звучи привидно убедително, но реално води до посредственост и полуграмотност. Ресурсите трябва да следват качеството в обучението, разбира се, без да се подценява количеството.
В училищното образование за постигане на по-високо качество на обучението считам, че е необходимо да се започне с преглед и прецизиране на учебните програми и учебното съдържание от гледна точка на съобразяването им с възрастовите особености на децата. В програмата си БСП предлага въвеждането на един учебник по предмет за всеки клас в цялата страна като предпоставка за постигане на равнопоставеност и единни стандарти в обучението на всички деца.
Особено важно е да се утвърждава възпитателната функция на училището и детската градина в духа на традиционните български ценности. Опитът образованието да се откъсне от възпитанието показа своята несъстоятелност и вредност. Грижата за повишаване на качеството на образованието и възпитанието на подрастващите трябва да се превърне в споделена отговорност между държавата, семейството, обществените и гражданските структури. Училището е мястото, където трябва да се създава и стимулира интересът към духовната и физическата култура.
Всичко това за пореден път натоварва с голяма отговорност българските учители. Учителската професия е професия с висока обществена значимост, която се нуждае от контрола и закрилата на държавата, не само по отношение на нивото на заплащане, но и за създаване на условия за кариерно развитие и стимулиране на работещите в тази сфера.
- Кой е най-големият проблем на висшето образование у нас, според Вашия опит? Какво смятате за идеята да се намали броят на университетите в България, някои от тях да се слеят, а други да се закрият? Прекалено много ли са висшите ни учебни заведения?
- Не бих говорила за един голям проблем във висшето образование, а по-скоро за множество, свързани помежду си проблеми.
Аз вече отбелязах като ключово важен проблем в образованието качеството на изхода на образователната система. То зависи от една страна от входа на системата, т.е. от постигнатото в средното образование и от друга стана от качеството на процеса на обучение във ВУЗ. Обучението във висшето образование стъпва и надгражда нивото, придобито преди това. Особено важно е при съществуващата разнородност на входа, за да има резултат, да се осигурят условия за ефективно и с високо качество обучение във висшите училища.
Според мен за постигането на една толкова важна цел са необходими от една страна целево финансиране за научно развитие на кадрите, които реализират обучението на студентите. Тук искам специално да отбележа, че ако искаме да има развитие и приемственост в тази сфера, категорично е необходимо да се усъвършенства моделът за стимулиране на младите хора към научна дейност у нас, а не в чужбина. От друга страна, от развитие и усъвършенстване се нуждае системата за оценяване на качеството на обучението, предоставяно от висшите училища. Тя трябва да е обективна, с ясни и адекватни критерии и мерки, с гарантирана равнопоставеност при оценяването и на малките, и на големите, и на държавните, и на частните висши училища.
Нека университетите се конкурират на база на качество на обучението, което предлагат и изборът на студента да е обусловен от това, а не от таксите и финансовите му възможности. В програмата на БСП ясно е посочена необходимостта от повишаване на достъпността на висшето образование чрез усъвършенстване на системата за финансово стимулиране и кредитиране на студентите и докторантите.
Друг много важен проблем е липсата на планиране на кадрите, съответстващо на дългосрочните потребности на регионалната и националната икономика. Липсата на яснота за тенденциите в пазара на труда води до това като махало да се увеличава и спада интересът към една или друга професия през годините. Ако погледнем статистиката, ще видим, че изоставаме много спрямо нивата в ЕС по отношение на относителния дял на завършващите висше образование в ключови области като здравеопазване и социални грижи, природни науки и математика.
В своята управленска програма БСП предлага създаване на национална карта „Образование – икономика“, изработена от държава, общини и бизнес на основата на ясна стратегия за развитие на икономиката и потребността от кадри, подготвяни от професионалното и висшето образование по региони и в национален план.
И тук искам да отговоря на въпроса за броя на университетите и идеите за намаляване, сливане, закриване. Дискусията по тази тема периодично се възобновява. Ние сме в ЕС и една от целите му е повишаване на дела на хората с висше образование. Статистически погледнато ние се доближаваме до нивата в ЕС за възрастовата група 30-34 години. Но при нас този резултат се дължи по-скоро на ужасяващата демографска криза и непрекъснатия спад на населението. За мен проблемът не е в броя на университетите, а в структурата и разпределението по професионални направления, в които се подготвят кадри. Те не са съобразени с реалните потребности на пазара на труда, защото не се планира.
И отново – при равни други условия, качеството на обучение, възможностите за реализация на завършилите са тези, които ще определят правото на съществуване и развитие на университетите.
- Какъв е според Вас проблемът на висшето образование в Бургас и защо не можем да достигнем нивото на Варна, Пловдив, София и дори Плевен?
- За мен израстването на Бургас като университетски и научен център е кауза, за която работя вече 30 години. Ако пак се позовем на статистически данни отпреди две-три години, по относителен дял на завършилите висше образование на възраст 25 – 64 години, Югоизточен район е на предпоследно място преди Северозападен.
Причината за това е в късния старт на създаването на висши училища в Бургас. Нашият град е млад университетски град, а за утвърждаване като научен и образователен център е необходимо време. Немалко е направено за този кратък период. Аз съм убедена, че ние бургазлии искаме и можем да постигнем повече. Гаранция са както наличието на елитни, наложили се с успехите си училища, така и възможностите на бургаските университети.
Като преподавател в Бургаския свободен университет мога уверено да заявя, че новата идея в образованието, духът и потенциалът за развитие са налице и ние бургазлии можем да се радваме, че поставеното преди години начало на висшето образование в града върви в правилната посока.
Не считам, че Бургас ще стане по-бързо или по-добър университетски център, привличайки филиали на университети от други градове. Опитът от подобни експерименти показва, че обучението във филиал, дори и на голям университет, не може да гарантира добро качество. Защо да не създадем перспектива за нашите деца да развият научна кариера в родния си град, а трябва да разчитаме на хора отвън или да ги принудим да намират другаде своята реализация?
И ако търсим кауза, около която да се обединим, защо тя да не е „Бургас – университетски и научен център с национално значение!“