Дъждовете у нас стават все по-топли, мъглите намаляват и стават по-кратки

Мъглите у нас намаляват и с всяка изминала година стават все по-кратки. Едната от причините за това е затоплянето на времето, обясни пред „Монитор” климатологът проф. Георги Рачев.

„У нас ноември и декември са „върхът на сладоледа” по отношение на мъглите. Засега обаче се разминаваме с тях, което е добре, защото са рисков фактор за здравето на някои групи хора, особено в ситуация на пандемия. Иначе сама по себе си мъглата е неблагоприятна предимно за автомобилното движение и самолетите. Летище София обаче е празно, за разлика от миналата година, когато бе посетено от 6,5 млн.души”, коментира проф. Рачев.

Той изтъкна, че по-опасното при мъглите е, че у нас част от големите градове са разположени в котловините. А те като релефна форма предполагат задържане на студен въздух и мъгли през студеното полугодие.

„Затова често изтъквам, че в София през зимата имаме „лондонски смог”, а през лятото на Лосанджелиски. При горенето на печките атмосферата се отделят въглероден, серен и азотен диоксид. Те се разтварят и се получават киселини във въздуха, които пък дразнят горните дихателни пътища. Опасни са и фините прахови частици, които дори не можем да видим”, обясни климатологът. Затова според него е недопустимо да се горят врати на кухненски шкафове, тъй като по тях има лепило, смола и какво ли не.

„Затова е добре да има колкото е възможно по-голяма динамика на въздуха. За съжаление обаче ни очакват антициклонални дни, в които движението на въздуха няма да е съществено. Така че въглищата и дървата са сериозни замърсители. Нека не смятаме, че като слагаме дърва в камината и изхвърляме малко пепел, не замърсяваме атмосферата”, каза проф. Рачев. Той изтъкна, че е добре, че повече хора се отопляват вече на ток и че качеството на въздуха на градовете се подобрява с всяка година, но това не бива да ни успокоява, защото глобалното е факт.

Друг показател за това е топенето на ледниците.

Това се наблюдава и в нашата страна. Доказателство е природен феномен в Пирин, в местността „Голям казан”.

„Ние наричаме този ледник „снежник”, защото няма специфична форма. Намира се в основата на северната стена на връх Вихрен. През половината от годината не го огрява слънце. Така старият сняг в подножието на Вихрен година след година не се стопява, а се среща с новия. Това пък води до прекристализация на снега под собствената му тежест и се образува лед. Преди 30 години този ледник беше голям няколко декара, с дебелина около 10 м. В сравнение с това, което беше преди 6 години, сега е като люспа”, обясни проф. Рачев. Климатологът изтъкна, че ако тенденцията се запази, до 5 години ледникът ще изчезне.

Заради промените в климата пък, планините вече се самозалесяват. Така горната граница на горите вече е по-висока. Само за последните 10 години се е качила с около 50-ина метра в различните склонове.

„Това са фитоиндикатори, които показват, че горите са в по-благоприятни условия- има влага, слънце, подходяща температури по-нависоко. Някъде вече расте бяла Мура, която е само на 5-6 години”, разказа експертът.

През последните няколко години се наблюдава и друга тенденция.

Дъждовете стават все по-топли и по-топли. Затова и те топят снеговете толкова бързо.

„Няма такъв аналог в климатичната история, като сега. Никога промените не са се случвали пред очите само на едно поколение. Скоростта е грандиозна”, каза още проф. Рачев.
 
Най-високата концентрация на въглероден диоксид в атмосферата  е достигната тази година, 415 млн.части. това е абсолютен рекорд.

Метанът също расте с големи темпове.

„Затова и в северното полукълбо става все по-топло. В северно ледовития океан площта на леда е най-малката, откакто се провеждат метеорологични наблюдения. Това е с 2,5 млн.кв.км по-малко от нормалното за 60-70 години на миналия век. Най-лошото е, че започва да се топи ледът на Гренландия, а ако това се случи,нивото на Световния океан ще се повиши с 37 м. Не знам какво ще се случи с Лондон и др.градове”, коментира проф. Рачев. Той изтъкна и че се наблюдава друг феномен. Топлото течение Ел Ниньо вече се измества от студената фаза Ла Ниня. Това води до охлаждане на океанските води.