Зелените мухи на новия комсомол

Обикновено те не се забелязват с невъоръжено око. Уж ги няма никакви. Подадеш ли обаче в пространството съответните кодови думи (миризми), пристигат от нищото, накацват и започват лакомо да действат. Зелените мухи на новия комсомол. Не са многобройни, но са много нахални. Най-любими са им ароматите „джендър“, „гей“, „лесбийка“, „мигрант“, „циганин“. Срам нямат. Коя зелена муха се срамува от най-любимото?

Те не се задържат много-много на едно място. Завчера са окацали противниците на Истанбулската конвенция, после е бил авторът на паметника на Самуил в София, сетне участниците в мъжкото хоро на Йордановден, завчера – създателите на Историческия парк в Неофит Рилски. Днес е професор Михаил Мирчев.

Проф.Михаил Мирчев за „розовата“ атака: Моя работа като преподавател е да уча студентите да мислят сами, с главите си!

Кацат и започват лакомо да дълбаят и да вдигат шум. Само така могат да заработят достатъчно от спонсорите си, за да живеят, без да извършват никакъв друг полезен труд.

Професорът нарекъл чернокожите и арабски мигранти в Италия „агресивно и нежелаещо да се интегрира“ малцинство. Тези от Пакистан, Ирак, Сирия, Афганистан и Африка - „дълбоко необразовани хора“, „неспособни да учат, да имат ценност за учене“.

А пакистанците и афганистанците – народи с „примитивни културни норми още от седми век“. Момичетата студентки подканял: „На мен ми се иска вие жените да вземете да раждате малко по-навреме и малко повече!“.

Започна ли чистка на неудобни българи от интелектуалния ни елит чрез доноси

Зелените комсомолски мухи са в стихията си. Иначе нефелни, изглеждащи нежни, малко недохранени, с тънки, леко скършени израстъци, но жужат като за цяла орда. Те обичат да бръмчат за равенство, но всъщност харесват само онези, които се заравят с тях във всички екскременти. Пищят срещу расизъм и ксенофобия, но нормалността ги отвращава, най-възлюбени са им пространства, населени само с други зелени мухи като тях.

Те сега са обкръжили професора и се започнали пир, в който сипят над главата му микроби и зловония, дотътрени от знайни и незнайни отходни (либерални) канали. Ще попируват ден-два, ще вдигнат шум до небесата, ще овонят всичко наоколо. И, като омешат жертвата и лекциите му в клоака от тиня и други мизерии, ще отлетят, за да осребрят получената смрад. Ще изчезнат така, както са се появили. Ще се притаят и ще зачакат по отходните канали до следваща поява на поредна плячка и любимия си коктейл от думи/миризми.