Без наследството от Панайот Рейзи можехме да направим много хубави неща за Созопол дори и в настоящата криза

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев отчете първата година от управленския си мандат (ВИЖТЕ ТУК), която бе изпитание за екипа му. Янакиев пое общината в изключително тежко финансово състояние. Публична тайна е, че през декември и януари м.г. буквално в бюджета нямаше средства за заплати на администрацията и всеки ден се появяваха нови неразплатени задължения. Кметът трябваше да вземе редица непопулярни решения, с които да ограничи разходите и да повиши  приходите. Как оценява първите 12 месеца в управлението си, какво успя да постигне и какво не – вижте отговорите на Тихомир Янакиев пред Флагман.бг.

-Г-н Янакиев, отчетохте, че разплащате дълговете на предшественика си Панайот Рейзи, който управлява три мандата, но бихте ли внесли уточнения?

-Неразплатените задължения, които заварихме бяха 3,58 млн.лева. Не говоря за кредитите (22 млн.лева, б.а.), а само текущите разходи, които старото ръководство на общината е трябвало да плати. Към този момент са покрити абсолютно всички задължения на Панайот Рейзи, с изключение на едни прословути 100-ина хил.лева към една фирма, озеленявала стадиона. Ние имаме известни резерви, но и за тях сме се договорили.

Още като станах кмет, установих, че тези 3,58 млн.лева висят на Общината и предприехме сериозни ограничения.  За кратко време разплатихме със собствени усилия около 600 хил.лева, защото не бяхме сигурни, че държавата ще приеме финансовия ни план за оздравяване. Помните, че администрацията на Панайот Рейзи беше разработила такъв, който бе отхвърлен от Министерството на финансите. Ние свихме коланите, започнахме да плащаме старите задължения, финансовото министерство го оцени и ни отпусна 2,96 млн.лева безлихвен кредит, с който разплатихме всички стари задължения. Избегнахме възможността да се трупат лихви, да се водят дела срещу нас и да ни запорират сметките.

Отделно се оказа, че имаме и задължения към РИОСВ-Бургас в размер на 1,8 млн.лева – отчисления по чл.64 по Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Те са регламентирани и трябва да бъдат плащани, но това не е правено. Защо? Не мога да намеря разумно обяснения при положение, че може да се използват по направления за опазване на околната среда. В момента това и правим – реализираме проект за подземно депониране на отпадъци. Тези пари не се хвърлят на вятъра, с правилно управление може да се върнат обратно в Общината. За тях разбрах, когато възложих одит на общинските финанси. Знаех за неразплатените задължения към фирмите, но не и за тези към РИОСВ. Вече платихме 820 хил.лева от тази сума.

-Докъде стигна разплащането на големия кредит?

-Към този момент е 21,5 млн.лева, беше 22 млн.лева, когато влязох в Общината. Разплатихме 100 хил.лева през 2019 година и 400 хил.лева през тази. Според погасителния план, следващата година, ще трябва да отделим 2,1 млн.лева. Той беше взет и изхарчен от предходната администрация.

-Нито стотинка не е платена по времето на Панайот Рейзи?

-Да, точно така. Целият кредит остана за нас. Той беше заложен по този начин и според мен не е случайно.

-Т.е. – сега ви остава големият кредит от 21,5 млн.лева, плюс безлихвения от 2,9 млн.лева от държавата и задължението от около милион към РИОСВ?

-Да, точно така и ще ги разплащаме циклично.

-Въпреки тежката ситуация прави впечатление, че успяхте да осигурите интересна културна програма в Созопол. Каква беше формулата?

-Всичко опира до правилен мениджмънт. Първо се прави анализ на приходи и разходи. Преценява се откъде може да се отреже, но не самоцелно. Най-малкото е необходимо да се срещнеш с хората, чиито средства трябва да ограничиш, за да чуеш тяхното мнение, да се запознаеш с това, което са правили и могат да направят. След една година в администрацията мога да кажа категорично, че са сключвани договори с раздути цени или са били прекалено много. Знаете ли, че културната програма е стигнала в един момент до бюджет от 400 хил.лева на година?!

-Какво направихте, за да ограничите този разход, който определено е доста сериозен за една малка община, в която активната част от годината е не повече от 4 месеца?

-Намалихме финансирането. Партньорите ни проявиха разбиране, влязоха ни в положение и с по-малко пари направиха почти същото. Проведохме „Аполония“ с намалена програма, но интересът беше много сериозен. Финалът с Васил Петров наистина бе впечатляващ и стана факт, защото разговарях със спонсори, които си вадят хляба от туризма, те финансираха гостуването му. Имаше други концерти, които бяха с билети и организаторите си покриваха разходите. Интересът към добрите артисти бе голям и заради  присъствието набългарския турист,  местата се заеха. Действахме по този начин и считам, че това е правилният подход. Приложихме го и в други сфери, например в спорта, където намалихме финансирането за футболния клуб.

-Е как така? Преди години се гласуваха от Общинския съвет по 500 хил.лева за издръжката на ФК „Созопол“, колко струва сега?

-Ако беше друг кмет, при тази тежка ситуация, в която сме ние, смятам, че щеше да остави само детско-юношеската школа. Виждате какво се случва във футбола – много отбори се отказаха от участие в професионалния футбол. Няма как Община Созопол в настоящия момент да издържа сама клуб на това ниво. В лицето на ръководството на футболния клуб срещнах разбиране и изключително амбицирани ръководители, които изразиха готовност да работят и за по-малко пари. Осигурихме им 240 хил.лева, а  другите средства от спонсори  - Ефбет, няколко фирми, които работят на територията на общината им помагат, сериозен партньор са  и „Дюни“ АД.

-Спомням си, че за консултантски разходи Общината при г-н Рейзи е плащала 600 хил.лева, при това за дейности, които дублират тези на общинска администрация. Успяхте ли да ги намалите?

-Разбира се, но има разходи, които трудно можем да ограничим. Например за адвокатски услуги, но и там полагаме усилия. В края на годината смятам, че ще сме ги ограничили с поне 20 %. Досега са харчени над 150 хил.лева на година, но постепенно ще ги намалим, доколкото можем, защото няма как да не ги ползваме. Общината води много съдебни дела, по които трябва да се явяваме. Скъпи са правните анализи за сключени договори, трябват становища по различни казуси. Но пак се връщам към културата -  не бива да са всеки ден и всички да са безплатни. В един момент ще се окаже, че водим артисти на килограм, а качество няма.

-Какво не успяхте да реализирате от строителната програма и какво ще заложите за следващата година?

-За съжаление почти нищо от това, което бяхме предвидили да направим, не успяхме да реализираме заради сериозните дългове, които заварихме. Повтарям го за пореден път, не за оправдание, а да се знае от обществото. Ако ги нямахме всички тези тежести, това наследство, при една оптимизация на разходите, можеше да се направят доста неща с приходите ни, но ние трябваше да плащаме стари задължения за спорни по целесъобразност проекти и дейности.

През тази година успяхме да освободим само 300 хил.лева собствени средства за капиталови разходи. Насочихме ги предимно към закупуване на активи, с които да намалим разходите за външни услуги. Например закупихме вишка, камери и софтуер за паркингите. Искахме много неща да направим, но основно разплащахме капиталовите разходи на предходните управляващи.

Имаме възможност да използваме и капиталовите субсидии, и проекти и те ни позволяват да извършваме инвестиционната политика за реконструкция на пътища и улици. Благодарение на мои лични контакти, успях да осигуря средства от миналогодишния излишък в държавния бюджет за ремонт на пътя Росен-Равна гора за 1,7 млн.лева. Той в момента се извършва. Вярно е, че проектът беше на предходната управа, използвахме готов, защото нямаше време да се прави нов, но пък при всички положения един основен ремонт на този път е добре дошъл за всички. Сега ще стартира и ремонт на улиците в кв.Мисари, реконструкция на разклона за селата Зидарово, Габър и Вършилово, както и от разклона на главния път до кв.Миньор в с.Атия. Така, че стартират доста инфраструктурни проекти за ремонт или изграждане на изцяло нови улици. За съжаление, много време в нашата община не се наблягаше на подобни проекти. Правеха се басейни, стадиони, сменяхме крушки за 4,5 млн.лева. Поел съм ангажимент към жителите на Община Созопол, че ще спрем с тези проекти. Ще реализираме важните за обществото. В тази връзка се надявам се да можем да направим и двете автогари. В Черноморец на 100 % ще реализираме проекта за автогара през следващата година, защото тя е по-малка, има ПУП, всичко е направено, но созополската автогара ме притеснява. Трябва да се вземе стратегическо решение.

-До хипермаркет „Лидъл“ ли е най-добрата локация, според Вас, имаше различни мнения?

-За мен не е най-добрата локация. Този проект се провали, защото не можеше да се направи байпас с околовръстния път и в един момент щеше да се окаже, че основният трафик се насочва към ул.“Одеса“, което щеше да предизвика огромни задръствания.

-Кое място смятате, че е по-удачно за нова автогара?

-Ако не е голяма, а по-малка, може да бъде точно до сградата на кметството – в сърцето на града. Това, което ние предлагахме в предизборната програма. Главният архитект Радост Георгиева я проектира, вече е почти готов, може да се ситуират 3 стоянки на автобуса, да има кипра сграда с билетно гише, багажно отделение, кафе и малък туристически информационен център. Строителството й ще бъде изпълнимо – под 1 млн.лева, дори със собствени средства, ще можем да я направим. Това е разумно.

-Защо тази година отчитате слаба събираемост на местните данъци и таксите за битови отпадъци?

-Това е  логично, защото немалка част от собствеността на територията на Община Созопол, е на руски граждани, които бяха възпрепятствани да дойдат тази година. Отделно  имаше лимити и за изходящи трансфери от Руската федерация, което затрудни превода на пари към България. Заради това част от руснаците не са си платили данъците. Но ако трябва да бъдем честни, към момента събираемостта наближава 70 %, което не е  толкова зле. Моите очаквания бяха за около 60 %, предвид локдауна, в който бяхме изпаднали през пролетта. Колегите от звеното „Местни данъци и такси“ обаче работят много добре, справиха се и този процент ще се увеличи още.

- Стратегията ви с паркингите, които си върнахте, определено бе добър ход, но къде другаде виждате резерви, за да повишите приходите?

-Според мен в общинската собственост има още резерви. Може да се направят типови проекти за сергии и преместваеми обекти, които да се поставят на определени зони. Също така не съм свършил и с паркингите. Общината трябва да стане най-големият паркоиграч в Созопол и Черноморец. Изчисленията показват, че е възможно да повишим приходите с до 300 хил.лева, когато направим транспортния план и интегрираме всички начини на плащане и паркиране. Другото, което трябва да се използва по-добре, е наличната земеделска земя. Неслучайно ние не продаваме земеделска земя, такава ми е политиката, отдаваме я под наем, но не продаваме. Основните продажби са в населените места, някъде където може да се реализират бизнес инициативи. Все още не сме получили и отчисленията от плажните концесии, които тази година ще са по-малко. Надявам се скоро да се случи. Проблемите са много, но пък нямаше да съм аз, ако не бях станал кмет в толкова трудно време. Винаги досега при мен всичко е ставало с много труд и по най-сложния начин. Щях да се учудя, ако беше лесно.

-Г-н Янакиев, успяхте ли да опазите екипа си от коронавируса?

-За съжаление не успях. Разболяха се директорът на правната дирекция и директорът на общинска собственост. Много важни за мен колеги. За щастие и двамата се справиха. Най-тежко беше при кмета на Черноморец Росен Деспов, за когото се притесних много. Благодаря на д-р Георги Паздеров, директорът на РЗИ, за изключителното съдействие, което ни оказа за оздравяването на г-н Деспов.