Предстоящата криза няма да е толкова тежка като през 2008 г., сега се отваря шанс за предприемачите

Проф. д-р Милен Балтов е зам.-ректор на Бургаския свободен университет. Той е икономист в областта на предприемачеството, иновациите и инвестициите. Завършил е Английската гимназия в Сливен, след това е продължил образованието си в УНСС и е получил докторската си степен от унивеситета в Санкт Гален, Швейцария.

-Проф. Балтов, заради извънредото положение много бизнеси в Бургас, България и света започнаха да фалират. Какво смятате, че ще се случи след края на пандемията в икономически план?

-Първо може да се каже, че световна икономическа криза така или иначе се очакваше и нещо повече – нормално е да настъпват периоди на рецесия, след като е имало един продължителен период от 7-8 години на растеж. Това е нормален икономически процес и в него няма нищо ненормално. То не е и толкова лошо, защото е един сравнително здравословен процес. Настъпването на икономическата криза се очакваше през 2019 г. и малко закъсня. По-различното обаче е, че такива процеси обикновено не настъпват в рамките на един ден или няколко седмици. Подобни кризи настъпват обикновено първоначално във водещите икономики – тези на САЩ, Европа и Азия. Този път обаче всичко се случи в реално време – буквално в рамките на около 2-3 седмици.

-Искате да кажете, че дори и без глобалната пандемия, щеше да има икономическа криза?

-Не съм се замислял и не съм чел доказателства, че настъпващата в момента криза е форсирана от появата на коронавируса. Но безспорно със или без него 2020 г. щеше да бъде годината, в която повечето световни икономики щяха да навлязат в период на рецесия. Това обаче щеше да е контролиран процес. Например случващото се в момента с цената на петрола е нещо, което започна още преди появата на вируса – цените започнаха да падат още през декември, а цените на суровините по принцип са индикатор за това, че повечето икономики не се нуждаят от фючърсни сделки – за доставки след 2, 3 или 4 месеца в бъдещето. Само по себе си това значи, че водещи компании на пазара са заложили още тогава на това, че динамиката на пазара ще се понижи. 
Бързото настъпване на кризата обаче демонстрира, че механизмите за реакция в тези условия не са готови, а повечето бизнеси се водеха от инерцията, че продажбите ще продължат да нарастват. По-добрият вариант несъмнено щеше да е ако се наблюдават процесите отдалеч и компаниите бяха видели, че щом още в началото на 2020 г. в САЩ спада растежа, значи идва рецесия и не трябва да се предвижда голямо разширяване. Така можеше да се спестят доста инвестиционни средства.

-Предстоящата криза т.г. по-лоша ли ще е от тази, която бе през 2008 г.?

-Според мен няма да е по-лоша и има една основна причина за това предположение. В основата на кризата през 2007-2008 г. стоеше един огромен финансов балон – квази пари, гененрирани на базата на това, че зад тях стоят дългове и зад тях стоят още дългове, а зад тях стоят обезпечения. Сега ситуацията е друга – в момента не се наблюдава спукване на балон, тъй като много държави предприеха мерки. Засега няма и фалити на големи финансови институции. От тази гледна точка съм обнадежден, че резултатът от идващата икономическа криза няма да са толкова тежки като през 2008 г. 

След предишната икономическа криза в много от бизнесите бе напарвена преоценка и отрасли, които щяха така или иначе един ден да се появят, но към този момент не бяха толкова развити – се изстреляха нагоре в икономически план. Говорим за автоматизацията, за IT секторът и т.н. От тогава е тенденцията за това да се правят електрически автомобили, да се изграждат източници на възобновяема енергия.

-Когато разговаряхме с Вас предния път, говорехме за професиите на бъдещето и тези, които съвсем скоро ще започнат да изчезват. Ще има ли ефект в това отношение предстоящата икономическа криза?

-Все още има място за някои от професиите, които са най-застрашени. Например в текстилното производство винаги ще има нужда от работна ръка. Но определено много професии предстои да бъдат преосмислени и роботизацията, механизацията ще ги засегне по-сериозно. Спомняте си, че още в предния ни разговор разгърнах една картина, която описва това, че бъдещите работни места ще бъдат главно свързани със здравеопазването, грижата за възрастните хора, грижа за деца, както и позиции, свързани с управленски решения; натрупване и обработка на данни и използването им във всевъзможни процеси – например автономните автомобили; решения, свързани с логистиката. Именно такива позиции ще се отворят сериозно след предстоящата криза. 

-Прогнозите за предстоящия крах на икономиката са между 3 и 30%. Много разгърнати. Има ли някаква средна земя, какво да очакваме в България?

-Именно България е в средната земя. Когато се дефинира един проблем, той не трябва да се разглежда като очакване за проблем, а като констатация. Има логика спадът да е голям, но има много положителни фактори, които ще окажат влияние. Както споменах – финансовите институции са здрави към този момент и вирусът не ги е засегнал. В цял свят, в добра или лоша степен, има изградени здравни системи. Някои от тях не работят по правилния начин, но именно кризата може да е ускорителят, които да даде път в допълнителното им развиване и оптимизиране, да доведе до реформа. Оптимизъм ми дава и това, че със сигурност ще наблюдаваме преразпределение на благата – това е характерно за всяка криза – но ако се замислим за това в какво се използват доходите, излиза интересна картина. В последните 7-8 години се забелязваше тенденцията, че голяма част от остатъчните доходи на заетите се използваше главно за развлечения. Със сигурност мога да прогнозирам това – от тук нататък все по-голяма част от този остатък ще отиват за по-добра храна, за по-добро здраве, за ползване на природните ресурсни даденост – море, планина и т.н. 

Да, заплатите на актьорите, на футболистите, със сигурност ще намалеят – те бях стигнали до ненормални нива, но за останалите сектори съм оптимист.

-В България много хора останаха безработни за много кратък период от време. Към какви сфери на работа да се ориентират те след края на извънредното положение? Какви умения са им необходими?

-Освобождаването на работната сила така или иначе щеше да се случи заради цикличността на икономическите кризи на световния пазар, независимо дали имаше или нямаше коронавирус. По-големи възможности в момента има в ръцете на предприемачите, отколкото у търсещите работа. Те могат от сега да започнат да пренасочват служителите си към дейности, които не са характерни за тях. Важно е да съхраним трудовия пазар в България, защото само допреди месец беше на мода оплакването, че „няма работна ръка”. 

Важно е хората, които взимат решенията в бизнеса, отсега да се насочат към варианти, в които да използват максимално способностите на служителите си. Моите прогнози са, че след година и половина, максимум две – когато икономиката излезе от рецесията – темата за това „имаме ли служители, какви са те и лесно ли ще ги намерим” ще е много актуална. За да се избегне недостиг на кадри, в бъдещето трябва да погледнат не само търсещите работа, но и работодателите.

Другата добра новина за това, че настъпването на кризата съвпадна с пандемия, е че в световен мащаб вече се наблюдава едно много бързо преосмисляне на веригите от доставчици. Това кара много компании да търсят решения не само от един основен доставчик – както беше доскоро с Китай – а започнаха да се оглеждат за такива, които са близко до границите им. В този смисъл това е шанс за българските производители и дистрибутори. 

Още нещо може да се извади от цялата ситуация като хубава новина. Докато допреди месец и половина във въздуха витаеше едно леко колебание за това дали да влизаме в чакалнята за еврозоната, то сега процесите се ускориха и вече колебание реално няма. Приемането на еврото безспорно ще даде точно тази стабилност, при който даже и да има политически промени, новата политическа класа вече ще има всички гаранционни механизми на еврото.