Коронавирусът прави китайския модел да изглежда все по-добър

Докато пазарите се люшкат и светът е изправен пред възможността за рецесия, сравненията с последната световна икономическа криза са неизбежни. Финансовият срив през 2008 г. не беше просто икономически шок, а също и дълбок такъв за американската сила. Ако приемем, че коронавирусът ще удари световните демокрации толкова силно, колкото мнозина прогнозират, това може да нанесе още един зашеметяващ удар върху САЩ и международния ред, който те оглавяват. Ако сега гледаме назад към 2008 г. като към края на неоспореното превъзходство на Америка след Студената война, един ден може би ще погледнем към 2020 г. като към момента, в който глобалният авторитет на Вашингтон наистина е започнал да поддава, пише Хал Брандс за Bloomberg.

Трудно е да си спомним сега, но двете десетилетия след Студената война бяха златна ера за американската сила. Вашингтон беше на върха геополитически, демократичните практики и институции се разпространяваха по-широко от всякога. Динамичната американска икономика водеше света в епоха на все по-дълбока и на пръв поглед все по-печеливша глобализация. На хоризонта имаше някакви облаци: скъпа и отрезвяваща война в Ирак, признаци на нарастваща нервност от страна на автократични сили като Китай и Русия, но като цяло това беше „еднополюсният момент“ на Америка.

Тогава финансовата криза нанесе тройния си шок. Първо, тя затъмни блясъка на американския модел - преди всичко икономическия - и повдигна дълбоки въпроси относно компетентността на американските лидери. Второ, тя придаде значимост на тезата, че автократичните правителства всъщност могат да надминат демократичните по отношение постигането на стабилен растеж и управлението на кризи. Трето, тя включи турбото на китайската геополитическо отстояване и подхрани страховете от американски упадък.

В международните отношения психологическият баланс на силите - усещането кой се издига и кой пада - често се променя много по-бързо от физическия баланс на силите. Кризата от 2008 г. измести драстично този психологически баланс, създавайки широко разпространено - макар и преждевременно - схващане, че американската ера е достигнала своя край.

Паралелите с днешната криза са тревожни. Нескопосаният първоначален отговор на Пекин на епидемията показва, че Китайската комунистическа партия остава неспособна за глобално лидерство. С напредването на кризата обаче започна да изглежда, че САЩ могат да понесат още по-големи щети върху международното си положение и престиж.

Репутацията на Америка за компетентност и стабилност винаги е била от решаващо значение за глобалното й лидерство. Кой иска да се присъедини към полицейския отряд, ако шерифът не може да стреля точно? Тази репутация вече страдаше при президента Доналд Тръмп и тя пое допълнителен удар заради коронавируса. Списъкът на грешките на администрацията е дълъг: Невъзможността да се възползвате от свободното пространство, което ранните ограничения на пътуванията подпомогнаха; непризнаването на тежестта на кризата; неуспехът да се реагира с готовност, когато слабости като сериозния недостиг на капацитет за тестване станаха ясни; несъобщаването на точна и навременна информация на обществеността; неуспехът да се вдъхне чувство на спокойствие и решително лидерството; невъзможността за ефективна координация с международни партньори, пише investor.bg.

Този списък е още по-потискащ, като се има предвид, че други държави, също толкова изненадани от епидемията, реагираха толкова по-умело.

Кризата от 2008 г. беше толкова увреждаща, защото разкри, че икономическите регулатори, които уверено твърдяха, че са опитомили бизнес цикъла, не осъзнаха, че техните политики също са позволили огромни системни уязвимости, които почти потопиха света в депресия. Това, което днес виждат международните наблюдатели, е, че страната, която претендира да води света, засега очевидно не се справя с най-голямата глобална криза на този век.

Коронавирусната сага със сигурност ще даде началото на поредния кръг от дебати относно достойнствата на демокрацията и авторитаризма. Иронията е в изобилие. Всъщност авторитарните характеристики на китайската система първоначално позволиха на вируса да се разпространи, а някои демокрации - по-специално Южна Корея и Тайван - постигнаха забележително добри резултати в отговор на епидемията.

Все пак фактът, че впоследствие Китай заяви, че се е справил с епидемията чрез енергично налагане на драконовска карантина на засегнатото население, докато водещата световна демокрация се колебаеше в своя отговор, ще бъде използван от поддръжниците на авторитаризма, за да твърдят, че тяхната система е най-добре подготвена за криза.

По-новите събития допълнително потвърждват тези разсъждения. Докато Америка изпитва затруднения да тества своите граждани и да изгради адекватни запаси от основни здравни продукти, като маски, китайското правителство (и водещи китайски фирми) осъществяват доставки за страни като Италия и дори за самите САЩ. Пекин обеща допълнителни средства за подпомагане на програмите на Световната здравна организация в бедните страни, а пропагандният отдел на Комунистическата партия разгласи стойността на този принос, като същевременно твърди, че вирусът по някакъв начин произхожда от САЩ.

Само преди няколко седмици, когато ефектът от коронавируса все още беше силно концентриран в Китай, доминиращото разсъждение беше, че Пекин отново е „болният човек на Азия“. Сега темата изглежда е, че коронавирусът показва колко много са паднали относителната сила и престижът на Америка. След 2008 г. това възприятие доведе до по-голямо желание на Китай да се противопостави на САЩ и на техните приятели и съюзници в Южнокитайско море, в международните институции и в преговорите за глобален отговор на климатичните промени. Без съмнение коронавирусът ще стимулира нови китайски усилия за изместване и дискредитиране на американското лидерство в световните дела.

Разбира се, това, че възприятието на кризата се промени толкова бързо, ни напомня за непредсказуемостта на този психологически баланс на силите. Все още има прозорец - макар и бързо затварящ се - Вашингтон да предприеме действия.

Необходимите стъпки включват да се поведе Г-7 към създаването на многостранен икономически пакет за стимулиране; насърчаване на международното сътрудничество за намирането на ваксина и управление на трансграничните последствия от болестта; предоставяне на по-последователни и ефективни насоки за местните и щатските власти, които се стремят да смекчат щетите; помощ в разказването на опита на демокрациите, които се бореха с болестта, докато оставаха верни на своите ценности; и възприемайки това като възможност за възстановяване на способностите на обществената дипломация, необходими за водене на битката за глобалните възприятия с Китай.

Ако администрацията на Тръмп успее да се справи с това, тя ще може да измести краткосрочната траектория на кризата - и дългосрочното въздействие върху американското лидерство.

Тук историята от 2008 г. е важна. Двама президенти, Джордж У. Буш и Барак Обама, предприеха непопулярни, но необходими действия, за да не се превърне кризата в глобална икономическа катастрофа. Те показаха решително лидерство при спасяването на големи финансови институции и подпомагането на важни производители като автомобилната индустрия; те използваха иновативни механизми, включително Програмата за облекчавване на проблемни активи (TARP), за да влеят ликвидност във финансовата система и да разрешат проблема с токсичните активи; те използваха Г-7 и Г-20 като средства за многостранен отговор.

Тези силни мерки помогнаха на САЩ да се възстановят по-бързо, отколкото очакваха първоначално много анализатори; те показаха, че периодите на интензивно напрежение могат да се превърнат във витрини на американската устойчивост. Ако САЩ обаче не успеят да повторят това представяне днес, коронавирусната криза ще нанесе големи щети на суперсилата и световния ред, които вече са претърпели твърде много такива през последните години.