Спомен за конопената фабрика в Несебър: Вижте разказа на баба Ирина, работила в завода до 1953 г.

Единствената жива жителка на Несебър, която е работила в конопената фабрика край града в средата на миналия век, разказа своята история. Тя успя да си спомни най-важните факти около мистерията на фабриката и причината за затварянето й през 1953 г. Баба Ирина е била още момиче, когато е започнала да работи в дружеството в зората на социализма, пише Станислава Стефанова – писателка и поетеса от Несебър. 

Жената, която не пожела да бъде снимана, разказа за мистериозна дама, която била бежанка – вероятно от турски или помашки произход. Наричали я „жената със синята коса“ или Султана и всички в града знаели ясно, че тя е изключително наясно с всички процеси в града и също работела във фабриката. 

Край входа на Несебър преди 70 години е била първата конопена фабрика в региона

Тази жена продавала стоките от конопения завод в свой магазин и всички в морския град я уважавали. Всъщност обаче, по думите на баба Ирина, става ясно, че по ирония на съдбата именно тя става причината фабриката да затвори през 1953 г.

Тук разказът става неясен – баба Ирина говори за фашисти, които научили „тайните“ на завода от вътрешния си човек Султана. Какви обаче са тези фашисти в зората на соца, само 7 години след преврата, който изстрелва комунистите на власт е неясно. Въпреки всичко обаче става ясно, че въпросната жена със синята коса предава важни детайли от дейността на конопената фабрика на някого, който изглежда е бил със значително влияние. Това де факто слага край на кратката история на конопената фабрика в Несебър – индустрия, която в този период е била прохождаща и изключително доходоносна не само в соц блока, но и на запад. Но каква точно е била въпросната „тайна“, която жената със синята коса споделя пред някого – този въпрос вероятно завинаги ще остане без отговор, тъй като голяма част от хората, които по това време са знаели вече не са сред живите. 

Иначе представители на старото поколение на Несебър със сигурност са чували градските легенди за бежанката Султана, която се е превърнала в една от най-интересните фигури на периода на Национализацията в морския град – за това как тя е била пребита от съгражданите си и впоследствие прокудена от Несебър след предателството й. За това как „духа й броди из града“. Дали в тези истории обаче се крие някаква истина, реална персона ли е жената със синята коса и какви тайни е знаела... единственият източник е историята на баба Ирина.

Факт е обаче, че конопената фабрика действително е съществувала в рамките на Несебър преди повече от 65 години, макар и за кратко. Тъкмо затова според някои в града там, където тя се е намирала, е редно да се постави поне паметна плоча.