Половината домакинства у нас нямат пари за топло

Около 50% от българските домакинства всъщност са на границата да не успяват да покриват разходите си за нормално, комфортно и здравословно отопление, според проучването на неправителствената организация.

Делът от населението в България, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли, е 39,2% - най-високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за дела на домакинствата, които не могат да си позволят охлаждане през лятото - 49,5%. Най-високият дял от населението с просрочени задължения по сметките за енергия засега е в Гърция, но България е на второ място с 31.7 на сто.

„И трите фактора, които определят равнището на енергийна бедност - ниски доходи, високи цени на енергията (в сравнение с покупателните възможности на населението), и сгради с лоши енергийни качества - са налице“, твърди Драгомир Цанев от "ЕнЕфект".

В ЕС 11% от жителите или около 54 милиона души, се водят енергийно бедни. Месечната целева помощ за отопление за този сезон у нас е 93,18 лева. До края на септември подалите документи за повече топло вкъщи са 258 212, одобрените са 196 980, а тези, на които е отказана помощ, са 30 279. Най-много от нуждаещите се са поискали да им се помогне за твърдо гориво, а най-малко - за топлоенергия и природен газ.

Решението, което би донесло устойчиви резултати, според ЕнЕфект е дълбокото енергийно ефективно обновяване и поддръжката на жилищните сгради. То директно намалява разходите за енергия и нуждата от енергийни помощи, като същевременно позволява модернизация на отоплителните системи и ограничава замърсяването на въздуха. Докладът на неправителствената организация ще бъде предоставен на общините.

Целта е иницииране на дискусия за най-добрите и приложими методи за подобраване на енергийната ефективност. Парадоксално е, България е първа в Европа по енергийна бедност, тъй като според данни на Евростат за две поредни години (2017-а и 2018-а) страната ни е сред тези с най-евтин ток дори при високи цени на природния газ.