Вълнуващи кадри с дрон показват очарованието на Бургас

Ти явно си "новобургазлия". Няма как човек дошъл от къра да не въздиша по тези видеа и снимки, отразяващи най-вече природа и релеф на града, отколкото самия град. Никой няма нужда от реклама на града. Но тук иде реч за друго. Старите бургазлии знаем, колко сив и неугледен беше нашия град преди 30 години с ония фенери по Богориди ( бивша Ленин), размърданите плочки на тройката, асфалтираните главни улици, 1-ви май и 9-ти септември ( днешни Александровска и Феринандова). Помним сивите сгради на града и тъмната морска градина със счупени пейки и лампи в нея, НО....Градът ни беше повече от жив тогава. По улиците вървяхме бели и усмихнати хора, от физиономиите на местните лъхаше интетелкт, романтика и благодат. От Рибаска среща и Морски вълни миришеше на прясно пържена риба, мастика и чируз. Когато задухаше бризът цялата тази миризма се смесваше с миризмата на море . Градът ни беше изтъкан от романтика, нежност, меланхолия, леко тъга и много, много уют. Никой не делеше комплексите, но всеки знаеше, че е истински шастливец да се нарече гражданин на град Бургас. Изглежда, че е било за много хубаво онова "жителство", което пречеше на селяните и иностранците да се населват в града ни и да разнасят посредтствеността си, с която днес сме залети. На истинския БУРГАЗЛИЯ не му трябваха красоти, шадрафани, санирани сгради, вело-алеи, нови настилки по главните улици, нови транспортни схеми и прочие. Стария БУРГАЗЛИЯ се радваше на хората около себе си, на усмихнатите и добронамерини хора, на широката морска душа. Не случайно, макар и в оная сивота от Бургас излизаха поети, музиканти, артисти. Театралите ни и театър Будевска се познаваха извън пределите не само на България и Европа. Биехме си срещи на дупката и пред часовника. Познавахме се по улиците, кимахме си, спирахме се на всяка крачка за да говорим с ХОРА, а днес мутри и мутреси, назобени момченца с 2 милиграма мозък, нещастни хора, намръщени хора. Уж е светъл градът, а в душите ни е мрак, уж е красив градът, а физиономиите ни свирепи, уж имаме по-добра градска среда, а селяндурщината ни е пълна. Днес снимаме града от високо с дрон и се "гордеем" с краските на природата и светлинките на града. Изкуствено любов не се създава, любовта и привързаността към града не е към предметите и материалното в него. Привързаност и шовинизъм се създават във времето чрез принадлежност, равнопоставеност и много, много социални контакти с хора готови и възпитани за тях. Е-ееееех, младежи, дано сте ме разбрали правилно и дано някой ден усетите същото това сакрално чувство, което съм изпитвал аз, предишните и моето поколения. ДАНО !!!
ПС: Авторът на този клип ми е наборче, и ако ме прочете предполагам, че ще ме е разбрал правилно и няма да се сърди. Все пак той е човек журналист, и като такъв трябва да лансира града ни в светлина угодна на ДНЕШНИТЕ разбирания за красив град.

Добре, че светят прозорците на сградите, че иначе е пълен мрак. Осветени са само 4- по-големи булеварда, 5-6 общински сгради и другото е мрак! А за мръсотията да не говорим! Всичко е потънало в боклуци, а увеличиха данък смет, всички градинки са с избуяли плевели, а се плаща на фирми за поддръжката им!

Абс съм съгласен с предходните коментари. С дрончето е направо супер. Като се пуснеш на Гугъл мапс из Кумлука или Възраждане(от Ботева до Гладстон) и всичко става болезнено ясно.

Да снима същия тоя град,ама по нощите дето няма жива душа,тъмните надупчени улички и купчината мръстотия... отгоре е много добре,ама реалността е съвсем различна

Бургас е градът на дивата чалга. Генчев е пропуснал да заснеме топ събитието на годината - Бургас Мези.