ЕК напомни за проблемите във финансовия сектор на България
В България се наблюдават макроикономически дисбаланси, като уязвимостите във финансовия сектор са придружени от висока междуфирмена задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор. Това гласи докладът на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси в България, одобрен от Европейския съвет. В документа се съдържат и препоръки как страната ни да постигне устойчиво социално и икономическо развитие, като те са част от европейския семестър, пише economic.bg
Освен посочените по-горе уязвимости ЕК препоръчва на България да засили контрола върху събираемостта на данъците и акцизите при горивата, а също така да направи още усилия в посока справяне с укриването на доходите на физическите лица.
„Въпреки че има напредък по адресирането на източниците на дисбалансите, пълното въвеждане и мониторинг на новите реформи за надзор и управление в банковия и небанков финансови сектори ще бъде от ключово значение”, пише още в документа.
Европейската комисия посочва, че България все още е част от превантивната част на Пакта за стабилност и растеж, която изисква от държавите членки да приведат своето структурно бюджетно салдо в съответствие със специфичните за държавата цели, наричани „средносрочни бюджетни цели“ (СБЦ).
За справяне с макроикономическите дисбаланси ЕК препоръчва България да подобри събирането на данъци. Това трябва да се случи чрез конкретни мерки в сектори като този на горивата и труда. Също така се препоръчва подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемане и въвеждане на предстоящи законодателни актове.
Комисията препоръчва също така да се гарантира по-добре стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора и насърчаване на адекватното оценяване на наличните активи, включително банково обезпечение и развиването на действащ вторичен пазар на необслужваните кредити.
Българското правителство така трябва да осигури ефективен надзор и прилагане на законодателната рамка, създадена за борба срещу прането на пари. Необходимо е укрепване на небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на надзора, основан на риска, както и на наскоро приетите насоки за оценка и надзор на групово ниво. Трябва и прилагане на сегашната пътна карта за преодоляване на пропуските в законодателната рамка за справяне с несъстоятелностите на компаниите, както и укрепване на стабилността на сектора на автомобилното застраховане.
Европейската комисия препоръчва България да съсредоточи инвестициите си най-вече върху научните изследвания и иновациите, транспорта, особено върху неговата устойчивост, водния сектор, управлението на отпадъците, както и върху енергийна инфраструктура и енергийна ефективност. От Брюксел препоръчват при подобряването на бизнес средата страната ни да започне да обръща повече внимание върху регионалните различия на територията ѝ.
Не на последно място ЕК препоръчва да се провеждат политики, които да направят местното население по-добре пригодно към пазара на труда. Препоръчва се подобряване на уменията, и най-вече на цифровите такива. Необходимо е също така подобряване на качеството на пазара на труда и засилване на ролята на образованието, особено сред ромите и другите малцинства и групи в неравностойно положение.
В своята управленска програма за 2019 г. българското правителство, тръгвайки от излишък от 2% от БВП през 2018 г., се стреми към дефицит от 0.3% през тази година, и излишъци от 0.4%, 0.2% и 0.1% съответно през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. ЕК посочва, че средносрочната бюджетна цел – структурен дефицит от 1% от БВП – продължава да бъде преизпълнявана през целия програмен период.
Според българската управленска програма основното съотношение между правителствен дълг към БВП се очаква да се понижи постепенно от 22.6% от БВП през 2018 г. до 16.7% през 2022 г. Според Съвета макроикономическият сценарий, залегнал в основата на тези бюджетни прогнози, е постижим. Според прогнозата на Европейския съвет от тази пролет, страната ни се очаква да регистрира излишъци от 0.7% от БВП през и 0.6% от БВП през 2020 г., което е над средносрочната бюджетна цел. Като цяло Съветът очаква България да продължи да се съобразява с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. и 2020 г.