Монархът от Черна гора

През 1989 г. той бе един от най-младите лидери в Европа. 30 г. по-късно президентът на Черна гора Мило Джуканович, само на 57 г., все още управлява или като президент, премиер, или като шеф на управляваща партия – по-дълго от всеки друг в Европа. Черногорците трябва да са на възраст около 40-те, за да си спомнят политиката преди него. Други европейски лидери искат да узнаят тайната на успеха му. За съжаление, казва той, няма просто обяснение. На стената зад него виси портрет на цар Никола, който бе свален от власт след 58-годишно управление през 1918 г. Нямам намерение да се съревновавам с него, казва той.

Може би обаче няма да има избор. През последните 9 седмици хиляди демонстрираха по улиците на черногорската столица Подгорица с искания Джуканович да подаде оставка. Той обаче не изглежда впечатлен. През 2016 г., казва той, финансиран от руснаците заговор целеше да бъда убит и сега руснаците отново създават проблеми, въпреки че мнозина от демонстрантите не осъзнават кой движи политиката. Глупости, избухва опозиционният политик Деян Мийович. Демокрацията в Черна гора е измамна, смята той; Джуканович държи всички лостове на властта и сега трябва да си отиде.

Раздробената опозиция в Черна гора получи прилив на енергия от твърденията на бивш олигарх, който сега живее в Лондон. От януари насам Душко Кнежевич, някогашен приближен на Джуканович, разпространява информация, за която се надява, че ще свали президента. Той описва модел на корупция в държавата и дори разпространи видео, в което самият той дава на представител на партията на Джуканович незаконен принос в кампанията. Това отклонение бе коригирано, казва президентът, но всичко друго, което Кнежевич казва, е лъжа на беглец от правосъдието (той е обвинен в пране на пари). Кнежевич признава, че е нарушил закона за финансиране на изборите, но според него това е единственият начин да се прави бизнес в страна, където всичко е рекет, контролиран от Джуканович.

Както и да се развият опозиционните демонстрации и аферата с Кнежевич, политическото оцеляване на Джуканович е забележително. През 1989 г. той бе протеже на тогавашния сръбски лидер Слободан Милошевич. След като Милошевич се изправи обаче пред поражение във войната в Косово, Джуканович се врътна към възстановяването на независимостта на Черна гора, загубена през 1918 г. при създаването на Югославия. Той постигна целта си през 2006 г. и дори успя да запази страната като мултиетническа държава. Казва, че продължава да се опитва да слезе от власт, но винаги има още една задача да изпълни. През 2017 г. Черна гора се присъедини към НАТО.

Страхувайки се от руска намеса, западните лидери не изглеждат настроени да убедят опитния Джуканович да се оттегли. Между 1696 и 1918 г. Черна гора е имала 7 лидери, управлявали средно по 32 г. Една от тайните на успеха им е балансирането между интересите на съперничещите кланове. Запитан дали днешното управление на Черна гора е подобно, Джуканович потвърждава, бързо добавяйки, че за разлика от някогашните управници той е бил избран. Неотдавнашно проучване установи, че 71% от черногорците искат лидерът им да е „силен и решителен“.

Една тайна на собствения му успех е клиентелизмът. Официален представител заяви през 2012 г. в изтекъл до медиите запис, че всяко назначение в публичния сектор гарантира 4 гласа за управляващата партия.  Въпреки това неотдавнашните демонстрации показват, че на мнозина им е писнало от Джуканович. През последните години, казва анализаторката Далиборка Уларевич, атмосферата се променя. Всеки, който се осмели да критикува правителството, рискува подобно на нея да бъде дамгосан като „враг на държавата“ от проправителствените медии.

Политическата атмосфера е отровна и управляващата партия и съюзниците й контролират едва 42 от 81 места в парламента. Магнати от Азербайджан, Русия, Малайзия и ОАЕ закупиха земя и строят луксозни морски курорти, но мнозина обикновени черногорци чувстват, че докато се борят за оцеляване с ниските си заплати и лошите публични услуги, малка група около Джуканович забогатява. Някога Съмърсет Моъм нарече френската Ривиера „слънчево място за сенчести хора“. Същото би могло да се каже за Черна гора