Пресушаването на Босфора: €23 за бутилка и изчезващите кръчми в Истанбул
Пресушават Босфора" - под това метафорично заглавие германският седмичник "Ди Цайт" публикува редовната седмична колонка на известния турски журналист Джан Дюндар.
"Повечето гости на Истанбул поне веднъж сядат на чашка "ракъ" в някоя от таверните край Босфора или в Бейоглу. Напоследък обаче кръчмите постепенно изчезват. А анасоновата ракия се превръща в скъпо удоволствие", пише в началото на статията си Джан Дюндар.
23 евро за бутилка ракия
В началото на 2019 година цените на алкохолните напитки отново бяха повишени с 13,5%. Когато Партията на справедливостта и развитието дойде на власт, една бутилка ракия струваше около 1 евро. А днес вече струва цели 23 евро, пише "Дойче веле".
Почти 80% от цената влизат като данък в държавната хазна, пише Дюндар и изчислява, че храната и напитките за една четиричленна компания в ресторант излизат днес почти толкова, колкото се плаща за среден месечен наем в Истанбул. По-нататък в колонката му четем:
„Драстичните увеличения на цената на алкохола нанесоха тежък удар на ракиджийската култура в кръчмите. Порциите станаха по-малки, мезетата - по-оскъдни, клиентелата също се промени. Но работата не опира само до ръста на цените", пише авторът и припомня, че турското правителство от много време насам се бори срещу алкохола: през 2013 година беше ограничена рекламата на алкохолни напитки, а на продажбата беше наложен вечерен час - до 22 часа.
Никакъв алкохол след 22 часа
„В телевизионните сериали алкохолните напитки се показват само замъглено и практически не се споменават. През лятото зрителите нищо не разбраха от един диалог, в който ухажьорът пита своята любима дали иска вино - просто защото думичката „вино" беше цензурирана", пише Дюндар.
Според автора, начело на антиалкохолната кампания е застанал самият президент Ердоган. „Наскоро той нападна дори основателя на републиката Ататюрк, макар и без да споменава името му: „В учебниците по история виждате деца, на които са им натикали бутилки бира в ръцете. Такива неща се случваха в тази страна! Караха ги насила." На снимката, която Ердоган има предвид, Ататюрк пие бира, а детето в скута му - малцова напитка, която тогава се е смятала за много калорична", пише авторът, но не е съвсем прав. На въпросната снимка Ататюрк и детето държат заедно бутилка с малцовата напитка „Малт".
„Толкова много ли пият турците, че се налагат такива мерки?" - пита по-нататък Джан Дюндар. Според него вярно е тъкмо обратното. Едно проучване на ОИСР показва, че за периода 1980-2010 година консумацията на алкохол в страната е спаднала със 17 на сто. И още: турците употребяват усреднено около 2 литра чист алкохол годишно и заедно с азербайджанците са последни по консумация сред държавите с умерена употреба на алкохол. В резултат от поредицата ограничения, забрани и увеличения на цените консумацията спадна още повече. През 2010 година в Турция са се произвеждали 50 милиона литра ракъ, а днес - под 35 милиона литра. Производството на вино и на бира също върви надолу.
„Дребните търговци и кръчмарите търпят големи загуби заради забраната на алкохол след 22 часа. За сметка на това обаче черноборсаджиите потриват доволно ръце. Множат се и новините за домашно производство на ракъ. Както и за хора, починали в резултат от консумацията на некачествен алкохол", пише Дюндар.
Само вкъщи
В края на колонката му четем: „Всичко това е част от гигантската кампания за превръщането на Турция в крайно консервативна страна, която се води вече десет години. На много места в Анадол вече трудно ще откриеш заведение, където сервират алкохол. И стана почти невъзможно да пиеш алкохол на обществени места. Столетната кръчмарска култура в Истанбул вече издъхва. Масите на открито изчезват, таверните в Бейоглу отстъпват пред инвазията на баровете за пушене на наргиле, луксозните бутици и магазинчетата за мобилни телефони. На трона на ракията се възкачва чаят - и в краен случай бирата. Турция навлиза в нова епоха, през която алкохолните напитки ще се произвеждат и консумират само в домашни условия."