Вижте как най-старото пристанище в България чества 115-ата си годишнина (СНИМКИ)
Изпълнителният директор Диян Димов посрещна редица важни гости – депутатите Иван Вълков, Петър Кънев и Николай Тишев, зам.-кметът на Бургас Красимир Стойчев, ръководството на Пристанище Варна, директорът на регионалния клон на Държавното предприятие Пристанищна инфраструктура Ивайло Иванов, бизнесменът Валентин Каравълчев, предприемачи и много колеги от пристанищния и корабен бизнес.
„Преди 115 години вдъхновение е завладяло цяла Южна България - че Бургас ще стане център към европейските пътища, за да може стоките от тази част на страната да намерят нов пазар. Днес това вдъхновение, този жар, е със съвършено друга насоченост. Освен търговия тук идват големи круизни кораби, това е най-дъблоководното пристанище на българското Черноморие, обработват се мегатовари, а след като изградихме зоната за развлечение се превърнахме в модерна и зелена Марина”, каза пред гостите си Диян Димов. Той благодари на всички, които през годините са помогнали, за да се развие портът.
В знак на приемственост и признателност бяха поканени всички бивши директори на пристанището.
Димов подчерта, че огромна заслуга за преобразяването на пристанищната зона имат Министерството на транспорта, кметът на Бургас Димитър Николов и бургаските депутати, които преди 8 години повярваха, че градът ни може да се отвори към морето.
„Сега имаме едно страхотно бижу. Пристанище Бургас е много по-добро от много световни портове. Неслучайно получихме високо признание от европейската круизна общност, която ни избра за генералната асамблея през 2020 година”, допълни Диян Димов.
Той завърши обръщението си и с добра новина: До няколко седмици ще се направи първа копка на експозиционния център в Зоната за обществен достъп, който ще отвори нови възможности пред бургаското пристанище.
Припомняме, че вчера Димов анонсира, че се работи усилено по пускането на круизна линия Бургас-Истанбул, която да плава по три пъти седмично и да осигурява свързаност на региона с турския мегаполис. „Преди няколко години никой не вярваше, че тук може да акостират големи пътнически кораби, днес това вече е факт”, изтъкна Диян Димов.
10
Коментара по темата
10.
До 9
20.05.2018 06:12:32
Минчев, прав си за преди 25 години.
А преди 35, бяха по 55 кораба на рейда. Без да се броят танкери те.
А преди 35, бяха по 55 кораба на рейда. Без да се броят танкери те.
9.
Минчев
19.05.2018 23:19:30
Има един много точен критерий за това как работи пристанището-като застанете в морската градина до казиното и погледнете към залива!Там няма нито един кораб на рейд!А преди 25 години съм изброявал 32 кораба,които чакат на рейда да влязат в пристанището!
8.
spas
19.05.2018 18:01:21
То бива бива смешки ама така не съм се смял отдавна. Та даже на Г-н Димов му е смешно и едвам се сдържа, докато ги говори тези работи.
Къде са круизните кораби, кога ще стигнем брутотонажа на обработените товари в централно пристанище спрямо нивата преди повече от 20 години.
Къде са круизните кораби, кога ще стигнем брутотонажа на обработените товари в централно пристанище спрямо нивата преди повече от 20 години.
7.
do 5
19.05.2018 17:47:49
това е едно недоразумение на ГЕНЕТИКАТА!!!
6.
Стига бе
19.05.2018 17:14:51
Какви круизни кораби акостират като за 2018 г за всички БГ пристанища.няма подадена 1 заявка??????
5.
a?
19.05.2018 17:12:16
тази с китките на последната снимка да не е онази.....????
4.
Тино
19.05.2018 16:33:46
Нещо не можах да разбера- голямо круизно пристанище, само ги няма корабите. За две години само един
3.
*********
19.05.2018 16:30:47
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2.
11
19.05.2018 15:22:56
Само лешпери и хрантутници на държавна софра. Няма да са се намуат. Останалите ги мързи да се обръснат , замязали на рязани талибани от азиатско селце. Да ти се доповръща!
1.
коп
19.05.2018 15:18:06
Ееей, няма да се научат наште селяни от управата къде да си държат ръцете - застанали като на пряк-свободен удар