Вдигнете паметник на Емил Димитров на мястото на мавзолея
Как се запознах с Емил. Бях капитан на кораба "Калофер" с "комсомолски екипаж". Те организираха колективно посещение на неговия концерт, който се състоя на спортната площадка в Морската градина. Вътре нямаше свободно място. Синът на Емил беше бебе и също присъстваше там. След концерта момчетата се срещнали с него и той приел поканата да посети кораба. На другия ден го доведоха и той стоя, докато неговият импресарио и приятел Васил не дойде да го отведе. Момчетата му предложиха да дойде с нас да направи предстоящия рейс - Пирея, Пиза, Генуа и обратно. Поставих въпроса пред ръководството на БМФ и те бързо задвижиха въпроса. За жалост, от органите получихме отрицателен отговор.
След няколко години бях вече капитан на кораба "Васил Друмев” и след 8-месечно отсъствие от България се завръщахме. Плавахме в Индийския океан. Нормален работен ден на кораба. Моряците работеха по палубата и слушаха музика от касетофон, който някой си беше купил в Сингапур. Към 11 часа корабът бе огласен от песента "Моя страна, моя България". Всички спряха да работят. Изправиха се и застанаха мирно, все едно се изпълняваше химна на България. По загорелите бузи на някои от моряците се появиха сълзи. Тогава тази песен я кръстих "Народен химн на България". След завръщането ни на адреса, който беше ни оставил Емил Димитров, му изпратих благодарствено писмо.
Отново правя предложение до софийската община да бъде построен паметник на мястото на съборения мавзолей и той да излъчва на всеки час "Народния химн". Емил заслужава това.
Христо Джуров, капитан далечно плаване,
Вестник РЕТРО