Градската прокурорка на София да разпореди проверка на Цацаров? Тя му е пряко подчинена, а и той я е назначил
Ключови думи:
Бойко Атанасов, Сотир Цацаров, прокуратура, Емилия Русинова, ВСС, Прокурорска колегия, Столично следствие
Бойко Атанасов е следовател в столичното следствие. Той е единственият служител от системата на Следствието или Прокуратурата, който си позволява да критикува публично главния прокурор Сотир Цацаров. През януари 2016 г. обяви, че в столичното следствие съществува "шпицкоманда" от магистрати под контрола на Цацаров, които решават делата според указанията на висшестоящите. Според Атанасов Софийската градска прокуратура е незаконно превърната в придатък към главния прокурор. Следователят в понеделник бе на протеста срещу Сотир Цацаров по повод скандала ЦУМ-гейт и даде интервю за „Флагман”.
- Г-н Атанасов, възможно ли е Софийската градска прокуратура да се самосезира и да разследва главния прокурор?
- Аз не мисля, че прокуратурата се е демократизирала дотам, че да действа по закон. Главният прокурор определя какво и как да се случи. Няма как да се самосезира.
- Не е ли възможно сам някой прокурор да вземе решение да започне разследване по този казус?
- Най-добре е да питате говорителката на прокуратурата Арнаудова, която е пряко подчинена. Липсата на адекватна реакция до момента означава, че те не желаят. Той трябва да нареди да го разследват, а за момента няма как това да се случи.
- Защо той трябва да го нареди? Вие примерно не можете ли да се самосезирате?
- Аз съм следовател, аз не съм прокурор. Има градски прокурор, който решава тези неща. Който му е пряко подчинен и който беше избран и назначен от главния прокурор – от неговото твърдо мнозинство, той го препоръча, представи го на Висшия съдебен съвет, назначи го и оттук нататък мисля, че нещата са вързани.
- Името кое беше, ако може да го припомните?
- Това е моят административен ръководител – г-жа Русинова (Емилия Русинова – б.а.).
- И всъщност някой от Софийската градска прокуратура възможно ли е да се самосезира и да разследва главния прокурор?
- Да, това би трябвало да са хора, които притежават високи нравствени и морални качества и когато има извършено престъпление или съмнение за такова, да се самосезират и да уведомят може би Висшия съдебен съвет. Прокурорската колегия не е разбрала какво се случва в страната и за това колко хора са се събрали тука и всички телевизии „гърмят”. Това е тактиката на щрауса – главата е дълбоко в пясъка, но другите части са отгоре и се виждат.
- Трябва ли началникът на Софийската градска прокуратура да разпореди това (проверка на главния прокурор – б.а.) или всеки един прокурор от тази прокуратура може самостоятелно да вземе това решение?
- Както стоят нещата в момента и структурата е вертикална, вероятно градският прокурор трябва да се разпореди, но вие къде живеете?
- Тук, в София.
- В България живеем, нали – за момента това е невъзможно. Прекалено демократични сме и действаме като отпреди 10 ноември 1989 г.
- Аз питам чисто процедурно дали е възможно.
- Процесуално – да, реално – не. Живеем в България, тук – в София, вие го казахте. Това в момента не може да се случи.
- Вие как успявате да работите, след като сте единственият от системата, който заявява позиция против главния прокурор?
- Преди повече от година поисках да се извърши проверка. Прокурорската колегия под диктовката на главния прокурор не провери нищо от изнесените от мен твърдения. Бяха направени искания от мен за събиране на доказателства, такива доказателства не събраха и след юли месец излязоха с твърдението, че няма данни, тъй като не са извършили проверка. Те са в пряка зависимост едни с други. А аз съм си на старата длъжност.
- Аз питам друго - как е възможно да продължавате да работите в…
- Питате ме защо не са ме уволнили ли?
- Да, и няма ли нетърпимост спрямо вас?
- Нетърпимост има огромна. Изследват ме всеки ден за всичко. Търсят ми слаби места, най-вероятно искат да ме уволнят, стремят се, но трябва да питаме главния прокурор и Прокурорската колегия – защо не са ме уволнили.
- Има ли колеги, които разговарят с Вас?
- Има и такива, които разговарят.
- Не сте игнориран напълно?
- Напълно – не. Все пак не е живеем в родово-общинния строй.
- А успявате ли да работите и да разследвате някакви случаи като следовател?
- Стремя се, стремя се. Не мога да споделя конкретно, но работя като следовател, нормално е да работя като такъв. Добави Коментар