Ето какво остана от някогашния завод за Краностроене в Айтос
Манол Манолов започва да снима през 2004 година, а оттогава е очарован от силата и свободата на изразяване в това визуално изкуство. Споделя, че изключително много обича да посещава изоставени места и да увековечава останките от тях. Прочетете неговия разказ за завод “Краностроене” в град Айтос и се потопете в атмосферата на това място чрез невероятните му кадри!
Помня завод „Краностроене“ още от дните на детството ми. Израсъл съм в Айтос, в преходните години между социализма и демокрацията – период, който наред с други неща промени и облика на индустрията на България. Спомените ми от завод „Краностроене“ са свързани с моето детство: вуйчо ми е работил там, а дядо ми дълги години е бил заместник-директор в айтоския селскостопански техникум, намиращ се от другата страна на улицата.
След промените в началото на 90-те, заводът в Айтос започна постепенно да потъва в забвение. Комплексът, състоящ се от няколко различни постройки, групирани заедно върху обща площ, поработи на бавни обороти още няколко години и лека-полека започна да затваря вратите си.
Не съм изцяло запознат с историята, а източниците на каквато и да е информация са почти несъществуващи, но доколкото знам, „Краностроене“, като много други фабрики и заводи в Айтос, произвеждаше и изнасяше продукт предимно за бившия Съветски Съюз. След разпадането на СССР, което съвпадна и с падежа на социализма в България, изглежда, че заводът просто не е издържал под натиска на промените в пазара, икономиката и обществото като цяло.
През 2005-а и 2006-а година, заводът беше вече доста западнал. Тогава за първи път ми хрумна да се опитам да документирам останките от тази реликва на социалистическата индустрия.
Когато най-после се озовах от другата страна на оградата, преживяването беше като пътуване назад във времето. Навсякъде личаха следи от едно ежедневие, което беше престанало да съществува, сякаш съвсем наскоро. Крановете, макар ръждясали и с тук-таме счупен прозорец, все още се извисяваха над просторния двор, сега вече обрасъл с всякакъв вид треви и бурени, провиращи стъбла през напукания асфалт. Останки от машини и разни части бяха изоставени край сградите.
Административните сгради бяха в по-напреднал стадий на разруха, но въпреки всичко, и там си личеше някакъв скорошен признак на живот. Сякаш някой бе извадил всичко от архивите (снимки, документи, дела, телефони, неизползвани ролки фотографски филм и пр.) и го бе оставил наяве, разпръснато по пода, на рафтове и полускрито в бюра и гардероби.
Изведнъж видях мястото, което познавам от дълго време, в един друг, съвсем различен, апокалиптичен облик. Това преживяване ме накара да се замисля за някои неща.
От една страна, урбекс обекти като завод „Краностроене“ в Айтос предоставят тръпката да откриеш, разследваш и да се докоснеш до забравената история от ерата на социализма в България. Но от друга, тяхното изоставяне, разграбване и рушене представлява една огромна загуба за всички нас. Похабяването на ресурси и материали, разрухата на сгради, които биха могли да бъдат използвани и загубата на работни места са пагубни за малки градчета като Айтос, които вече почти нямат индустрия.
Колкото и много да обичам тези изоставени обекти, тези призраци от близкото минало, заради техния потенциал от гледна точка на разследването, документацията и фотографията, те винаги също ми напомнят неизбежно за причините и последствията от тяхната гибел.
Кадрите в тази история са колекция от различни посещения до обекта през последните няколко години. Днес дворът и сградите на завод „Краностроене“ в Айтос са вече почти изцяло празни.
Всички снимки в тази статия са дело на Манол Манолов. За да разгледате още от творчеството му, посетете неговия уебсайт ManolManolovPhotography.com или го последвайте във Facebook на Manol Z. Manolov Photography!
8
Коментара по темата
8.
emigrant
05.03.2017 06:32:37
за жалост ние българите имаме прозвището- хуни и е доста точно. Нямам идея дали има друга нация , така да е унищожила своя труд , няма значение времето в което е. За някои хора рушенето, разграбването , приватизацията бе като играчка , на чужд гръб , кланяики се и изпълняваики чужди заръки .Резултата е плачевен не само тук а няма град в които да не се вижда тази грозна картина , Но още по страшното е , че една воина нямаше да остави такъв отпечатък , както една псевдодемокрация .
7.
ПОЛЯ
04.03.2017 19:50:57
ЕЙ ЗАРАДИ ТОВА ЩЕ ИМА ПАРТИИ КАТО ТАЯ НА ПАТРИОТИТЕ И ТРЯБВА ДА ГИ ИМА.ДРУГИТЕ ДЕТО НИ УПРАВЛЯВАХА НАПРАВИХА ЕЙ ТАКИВА ДИВОТИИ И ГНУСОТИИ НА НАШ ГРЪБ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ.МАМКА МУ ИГРАЯТ СИ С ТЪРПЕНИЕТО НА ХОРАТА МН.СЕРИОЗНО.
6.
Някой
04.03.2017 14:51:28
Сред коментиращите отново е пълно с адски задръстеняци. Явно не умеят друго, освен да сипят жлъч под всяка статия. Жал ми е всички вас!
5.
Мерак и имам
04.03.2017 14:09:18
Туй луничавото хамериканската путкарана ли е? Хубаво здраво дупе! Ако не си я опънал сред руините на завода, направо бегай си пак за американския континет!
4.
флегми
04.03.2017 11:27:18
Пак сте в творчески запъртък. 100 човека екип и накрая новини за соца...
3.
Велизар от Айтос
04.03.2017 10:29:45
Тоя миндиляк където си го снимал откъм дупето въобще не знае за какво става дума и май съм га пръцал на пазара.
2.
бай Стамат
04.03.2017 10:25:20
Като му е било много мъчно на фотографчето е трябвало да остане тук и да помага с нещо.Ама той живеел в Калифорния -да еба и псевдо родолюбеца ти смотан да еба.
1.
Бургас
04.03.2017 09:53:04
Моля, уточнете за какъв завод в крайна сметка става дума - Краностроене или Корабостроене