Това са 7-те чудеса на комунизма
Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха спокойни и щастливи
Ето ги седемте чудеса на социализма, когато българите живееха сити и щастливи, работеха колкото да регистрират присъствие, а държавата се развиваше много добре.
1. Всички имаха работни места.
Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. За целта си имаше и разпределение на кадрите из провинцията. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. Такова нещо като безработица или интервюта за работа нямаше. За всеки имаше работно място и мотото беше „Трудът краси човека“.
2. Въпреки че всички имаха работни места, никой не работеше.
Най-хубавата черта на социализма беше липсата на експлоатация. Всеки имаше работа, която най-много му отнемаше осем часа на ден. От никого не се изискваше да полага кой знае какви усилия, а камо ли извънреден труд, че дори и в почивни дни, за да закърпи семейния бюджет. Просто отиваш и работиш, колкото да не е без хич, а производителността беше като тази в повечето западноевропейски страни.
3. Въпреки че никой не работеше, планът се изпълняваше 100%.
Това е едно от големите чудеса на социализма. Всеки се скатаваше и уж не работеше кой знае колко, но направеният план се изпълняваше 100%. Имаше голяма организация и качествен контрол, въпреки че никой не си даваше много зор. Е, героите на социалистическия труд, които преизпълняваха плана, си бяха изключения.
4. Въпреки че планът се изпълняваше 100%, в магазините нямаше нищо.
В магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт само по една марка, но пък те бяха качествени. Сиренето беше сирене, саламът беше салам от месо и млякото беше мляко. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на Западна Европа. Нямахме изобилие от марки на пазара, но малкото, които имахме, бяха стойностни.
5. Въпреки че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.
Българите по онова време бяха сити. Във всеки дом хладилниците бяха пълни с качествени продукти, а всеки панелен апартамент беше обзаведен, макар и еднотипно – всички кухни, бани, хол със секции и китеници бяха извадени като по калъп. В тези времена гладен българин нямаше, храната и облеклото бяха еднотипни и без разнообразие, но бяха качествени, евтини и в голямо изобилие. С по-дефицитните стоки се снабдявахме с връзки.
6. Въпреки че всички имаха всичко, всички крадяха от държавата.
Българите тогава имаха почти всичко, но и крадяха от държавата, каквото можеха да скатаят. Това се случваше по текезесета, предприятия, в сферата на търговията и пр.
7. Въпреки че всички крадяха, имаше за всички.
Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха спокойни и щастливи.
П. Тасков за вестник Ретро.
Слагат и електронен подпис в личните карти
Питайте бабите и дядовците ми дали и колко са работили.
Вие, ако сте били от тези където скатават и крадат, моите роднини не са били такива.
Това вече преля чашата и спирам да ви генерирам посещения на сайта. И много други вече се отказаха да ви четат статиите.
Куфарчетата на Луканов се раздадоха на правилните хора , едрия бизнес е техният. Пребоядисани като демократи , списъка е много голям за тези хора, сами ще се разпознаят.
Monsanto Company
Тип
Публична компания
Търгувана като
NYSE: MON
Основаване
1901
Закриване
7 юни 2018 г.
Седалище
Сент Луис, Мисури, САЩ
Ключови личности
Хю Грант (главен управител)
Карл Касале (финансов директор)
Роб Фрейли (директор по технологиите)
Служители
25 500 (2015)
Продукти
Биотехнология
Селско стопанство
Продукция
Семена (вкл. такива с генно-инженерни признаци)
хербициди
Рекомбинантен хормон на растежа за животновъдството
Торове
Годишни приходи
US$15 млрд. (2015)
Оперативна печалба
US$3,52 млрд. (2015)
Чиста печалба
US$2,3 млрд. (2015)
Основана от Джон Куини (на английски: John Francis Queeny) през 1901 г. като чисто химическа компания, „Monsanto“ с течение на времето еволюира в концерн, специализирал се във високите технологии в областта на селското стопанство. Ключов момент в трансформацията става 1996 г., когато „Monsanto“ пуска на пазара първите генномодифицирани селскостопански култури: трансгенна соя с новия признак „Раундъп Реди“ (Roundup Ready, RR) и памука „Болгард“ (Bollgard), устойчив на насекоми. Компанията активно се занимава с лобиране в правителството на САЩ, харчейки ежегодно милиони долари. Така например, в края на 1980-те – началото на 1990-те тя лобира в Министерство на земеделието на САЩ за приеманите като храна генномодифицирани продукти да се прилагат същите регулационни правила, каквито се прилагат за новите сортове, получени чрез класическа селекция. Успехът на тези и последвалите ги аналогични продукти на селскостопанския пазар на САЩ стимулира компанията да се преориентира от традиционната химия и фармакохимия към производството на нови сортове семена.
Roundup е търговската марка на хербицида, наречен глифозат, който е изобретен от „Monsanto“ и пуснат на пазара в началото на 1970-те години.
През март 2005 г. „Monsanto“ купува компанията Seminis, най-големия производител на семена, специализирала се в производството на семена за зеленчуци и плодове. През 2007 – 2008 г. Seminis поглъща 50 компании производители на семена по целия свят, след което е подложена на силна критика от страна на обществото. Обществото и средствата за масова информация предявяват към компанията обвинения в биопиратство и създаване на заплаха за биоразнообразието на планетата.
Компанията също се занимава с производството на широк спектър от продукция с военно предназначение – от високоякостни композитни материали, гориво-смазочни материали за военната техника, ракетно гориво, химическо оръжие и бойни отровни вещества до химически елементи на ядрената бойна част на ядрените запаси.
„Monsanto“ е основана от Джон Френсис Куини през 1901 г., ветеран от фармацевтичната индустрия, с 30-годишен стаж. Като стартов капитал той използва собствени средства и започва да произвежда захарин. За име на компанията взема моминската фамилия на жена си (Monsanto).
Започвайки с успешни продажби на захарин за „Coca-Cola“, Куини бързо усвоява производството и на други нужни ѝ ингредиенти, като кофеин и ванилин, и не след дълго става неин основен доставчик. Следва разширение на производството в областта на фармацията (аспирин и салицилова киселина) и производство на синтетичен каучук.
Опасни пестициди
През 1928 г. управлението на компанията се поема от сина на основателя, Едгар Мосанто Куини.
През 1940-те години „Monsanto“ става лидиращ производител на пластмаси (включително полистирол) и синтетични влакна. Оттогава тя винаги се е намирала в първата десетка на водещите химически компании на САЩ.
Сред другите продукти на компанията е и подсладителят аспартам (под търговското название „NutraSweet“), хормонът соматотропин (BST) за домашни говеда, а също полихлорирани бифенили (Polychlorinated biphenyl, PCB) и печално известният „Агент Ориндж“ (съдържащ хербицида 2,4,5-T с примес на диоксини).
През 1960-те години „Monsanto“ е основен производител на „Агент Ориндж“, използван за операцията „Ranch Hand“ за обезлистяване на растителност по време на Виетнамската война. Впоследствие на компанията ѝ се налага да изплати компенсации на ветераните от Виетнамската война през 1984 г. По съобщения на Виетнамското общество на пострадалите от диоксин, от всичките три милиона виетнамци, подложени на отравяне с диоксини, към 2008 г. около един милион души на възраст до 18 години са станали наследствени инвалиди. На виетнамците е отказано да се изплатят компенсации. Заводът на компанията е бил разположен в град Анистън, а в края на 1960-те той е най-големият завод на САЩ за производство на полихлорирани бифенили. В течение на 40 години заводът съзнателно е изхвърлял токсичните отпадъци в реката, течаща през града, което води до масови случаи на смърт в града. През 2002 г. съдът задължава Monsanto да изплати 700 милиона долара компенсации на семействата на починалите и за лечение на боледуващи жители, като под иска са поставили подписа си 20 000 жители на града..
През 1954 г. съвместно с немския химически гигант „Bayer“ „Monsanto“ внедрява производството на полиуретан в САЩ.
През 1960 г. пуска в действие първият завод за производство на синтетична оцетна киселина чрез каталитична карбонилация на метанол. Процесът днес е широко известен под наименованието „Monsanto acetic acid process“ и е главният търговски начин за получаване на оцетна киселина (над 50% от световното производство).
През 1982 г. група изследователи на „Monsanto“ (Robb Fraley, Robert Horsch, Ernest Jaworski, Stephen Rogers) за пръв път в историята осъществяват генетична трансформация на растения, за което те през 1998 г. получават Националния медал на САЩ за принос в технологиите.
През 1987 г. „Monsanto“ провежда първите полеви изпитания на генетично модифицирани растения.
През 1994 г. компанията получава разрешение да произведе първия биотехнологичен продукт на територията на САЩ за използване в млечното животновъдство – трансгенният хормон на растежа за домашни говеда rBGH, пуснат на пазара под марката Posilac. По-късно много компании се отказват от прилагането на този хормон. Той е забранен на пазарите на Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Израел и на всички страни от Европейския съюз.
През 1996 г. за пръв път в света „Monsanto“ пуска на пазара семена на генетично модифицирани култури соя и памук – най-важните селскостопански култури.
През периода от 1996 по 2002 г., с помощта на серия поглъщания на по-малки биотехнологични („Agracetus“, „Calgene“) и компании за семена („Asgrow“, „Dekalb“), а също отделението за химически бизнес на „Solutia“, „Monsanto“ се превръща от гигант на химическата индустрия в пионер на зараждащата се индустриална селскостопанска биотехнология.
През 2003 г. компанията обявява, че дъщерната ѝ компания „Solutia“ банкрутира.
През 2004 г. компанията създава холдинга „American Seeds“ за ръководство на бизнеса, свързан със семената на царевица и соя.
През юни 2007 г. „Monsanto“ поглъща „Delta and Pine Land“, водеща американска компания, специализирала се в на производството на семена за памук. Така се стига до първите обвинения на конкурентите на Monsanto в създаването на монопол в сферата на семепроизводството.
През 2008 г. „Monsanto“ придобива нидерландската компания за семена „De Ruiter Seeds“, като за периода 2007 – 2008 г. са изкупени още 50 компании за производство на семена по целия свят. През същата година Monsanto“ продава бизнеса си за производство на хормона Posilac.
Продадена на Bayer
През септември 2016 г. Monsanto се съгласява да бъде придобита от Bayer за US$66 млрд.
В опит да получи разрешение от регулаторните органи за сделката, Bayer обявява продажба на значителни части от сегашния си селскостопански бизнес, включително семена и хербициди, на BASF.
На 21 март 2018 г. сделката е одобрена от Европейския съюз,както и от САЩ на 29 май 2018 г. Продажбата е приключена на 7 юни 2018 г. Bayer обявява намерението си да прекрати ползването на името Monsanto, като комбинираното дружество ще работи само под марката на Bayer.
Или пишеш на изуст, без да знаеш, или имаш рубли в джоба. Няма друго обяснение.
Едно време всички живеехме в мизерия, сега повечето си уредиха живота
През соца всяко семейство можеше да си закупи нов автомобил, макар и руски, тока беше на ниски цени, парното на ниски цени, нямаше алчни посредници дето да мамят хората, получаваш услугата от Топлофикация, водата на ниски цени. Правилно е написал автора, може в магазина да нямаше голямо разнообразие от продукти, но бяха качествени, а сега са пълни с консерванти и Е- та. Почвите през соца не бяха замърсени с пестициди, защото имаше контрол. Купувам си сега един продукт и се разваля на втория ден защото е пълен с химикали. Аре не се правете на големи капиталисти и милионери, ами спазвайте стандарти на качеството, не бърза печалба.
Капитан Морган е казал,цялата истина за този "комунизъм",който беше такава вълшебна приказка,че приключи без външно въздействие и фактори.
И как така До ден днешен има какво да се продава и то на безценица?
Спрете с долнопробните лъжи за социализма!
Младите да са прости, колко да са прости, нали виждат построени стотици хиляди панелки, и улици между тях, те без труд ли са строени? Дали младите са толкова прости да си мислят че язовирите сами са поникнали, дали са толкова прости да си мислят че вода и ток до 4 милиона български жилища сами са се прокарали или това са го направили сами онези изключения "героите на социалистическия труд" Кой ли е шил дрехите за 9 милионен народ, сигурно са внасяли пак от китай, както правят днешните работливци, кой ли е правил обувки, може би са внасяли турски маратонки?
Все пак се надявам младите да не са чак толкова прости иначе ще идем много на зле.
Тези глупости ги разказват разни дъртаци, а младите серсеми им вярват!
Ако младите можеха да опитат само за една година от прелестите на комунизма, щяха да се избесят или да си прережат вените!
Сега онея горе крадат милиарди, а ние долу - каквото можем, пак на дребно.
Едно време всички бяхме добре, сега всички сме зле.