Бойчев поиска законодателни ограничения за Euronet - Ананиев обяви, че с БНБ обсъждат мерки
Нарушения при АТМ-устройствата обаче не са установени, те оперирали на база европейски регламент
28 АТМ устройства на Euronet има в България към края на юни 2020 г. Това обяви министърът на финансите Кирил Ананиев в отговор на въпрос на депутата Димитър Бойчев по реда на парламентарния контрол.
Проблемът с високите такси, които се събират от тези „банкомати“, съществувал не само у нас, но и в други държави от Европейския съюз – най-вече тези, които са извън Еврозоната.
Бойчев изрази удовлетворение, че министърът се е заел „толкова насериозно“ с въпроса.
„Имахме такъв проблем и с чейндж-бюрата. Знам, че това касае международна регулация, но все пак ние трябва да обърнем внимание на това нещо, защото наистина няма как да позволим на една фирма да се облагодетелства върху един цял отрасъл. Тази фирма повлиява много негативно на туризма. Аз съм готов, а и моите колеги – ще подкрепим, ако трябва, и законодателна инициатива. Подайте ни някакви текстове, но наистина да намерим разрешение на този въпрос", призова бургаският депутат от ГЕРБ.
Кирил Ананиев заяви от своя страна: „По данни на БНБ към края на месец юни 2020 г. на територията на Република България дружеството „Юронет сървисис“ ЕООД оперира общо с 28 броя терминални устройства АТМ. По-големият брой устройства са разположени в морските курорти, като има малък брой устройства в град София и на някои гранични контролно-пропускателни пунктове.
Считаме, че на този етап е целесъобразно да се повиши контролът върху изпълнението на изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Министерството на финансите и БНБ обсъждат възможността и целесъобразността на допълнителни мерки на национално ниво с оглед точното прилагане на изискванията на Регламента.“
От отговора на Ананиев стана ясно, че към момента нарушения не са открити. Работата на устройствата на Euronet била базирана на европейски норми.
Според министъра, отговорността за проверка на сигнали при оплаквания в случая е на Комисията за защита на потребителите.
Министерството на финансите (МФ) не контролирало АТМ-устройствата, затова оттам се обърнали към Българската народна банка (БНБ).
"Извършването на дейност като оператор на АТМ и обмяната на валутата при теглене на пари в брой чрез АТМ сами по себе си не попадат в обхвата на регулация по Закона за платежните услуги и платежните системи. Съответно за извършването на тази дейност не е необходим лиценз, освен ако съответното лице не предоставя и друга платежна услуга", заяви Кирил Ананиев.
Председателстващият заседанието Валери Симеонов прекъсна отговора на Ананиев, като му направи забележка, че той не е съобразен с правилника на Народното събрание.
"Той ви определя 3 минути за отговор. Дотука бяха зададени три въпроса - аз не успях да чуя отговор на нито един от тях", възропта Симеонов.
След изразеното становище на Димитър Бойчев, Кирил Ананиев се възползва от правото си на дуплика и продължи да чете подготвения му отговор.
"През март 2019 г. бе приет Регламент ЕС/2019/518, който влезе в сила от април 2020 г. и въвежда определени изисквания по отношение таксите за превалутиране в допълнение на изискванията за прозрачност по Закона за платежните услуги и платежните системи. Регламентът е с пряка приложимост и за нарушение на неговите изисквания, изискванията на закона предвиждат глоби и имуществени санкции. Съгласно него актовете за установяване на нарушения се съставят от лица, оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ направление "Банково". Наказателните постановления се издават от подуправителя или от оправомощено от него лице", добави финансовият министър.
Затова от МФ се обърнали към БНБ относно проверките на "Юронет сървисис".
"Съгласно получения отговор, през 2019 г. от страна на БНБ е извършена проверка по повод сигнали, свързани с дейността на дружеството, в която е установено, че изискванията за предварително уведомяване на клиентите за приложимите такси за теглене и обмяна на валута, включително за обменния курс, посочени в чл. 50 и 54 от Закона, са изпълнени", каза още Кирил Ананиев.
Дружеството предоставило като доказателство снимки от екрана на терминално устройство. На тях се виждала сумата на операцията в левове, сумата в другата валута, приложимият обменен курс, както и общата сума на разходите за превалутиране, изразена като процентна надбавка.
На клиента се предоставяла възможност да приеме или да откаже операцията.
"След 19 април 2020 г. - датата на влизане в сила на разпоредбите на Регламента, не е извършена друга проверка на дружеството относно спазване изискванията за предварително уведомяване на клиентите за разходите за превалутиране, но според получения от БНБ отговор, предоставената предварителна информация на клиентите отговаря и на тези изисквания и остава същата като установената при проверката през 2019-а", обясни още финансовият министър.
Валери Симеонов отново прекъсна Ананиев с обяснение, че му е изтекло времето. Финансовият министър пък отвърна, че няма как да даде отговори, преди да разясни какво е българското и европейското законодателство.
Председателстващият пленарното заседание в крайна сметка прикани Ананиев да предостави пълния отговор в писмен вид на Димитър Бойчев.
Министърът и бургаският депутат пък след това се оттеглиха заедно за допълнителни разяснения в кулоарите на парламента.
5 неща, които мъжете силно искат
Бременна ли е тази фолк певица
Никога не пръскайте парфюм върху косата си
Я да пробвам мултипостинг...