Гените ни определят дали сме „нощна птица“ или „ранно пиле“

Дали спадаме към типа “нощна птица” или “ранно пиле” зависи от гените, предполага изследване, цитирано от The Guardian, пише агенция Фокус. Отдавна е известно, че всички растения и животни - от микроскопичния планктон до хомо сапиенс, имат вътрешни биологични часовници, регулирани за 24-часов цикъл.

В рамките на т.нар. циркаден ритъм представителите на определени видове, включително хората, могат да имат естествено предпочитание към деня или нощта. Предишни изследвания са идентифицирали гени, свързани с този ритъм. Точният им механизъм на действие обаче не беше познат. Малко се знаеше за това кои части от генетичния ни код участват. Изследователски екип, ръководен от Дейвид Хиндс от базираната в щата Калифорния биотехнологична компания 23andMe е анализирал геномите на 89283 души в търсене на повече информация.

Учените са сравнили резултатите с отговорите на уеб проучване, в което същите хора са били питани дали предпочитат сутрините или вечерите. Изследването, публикувано в журнала Nature Communications, съобщава, че съществува връзка между над десет генетични вариации и здрави индивиди, които посочват, че се чувстват най-добре сутрин. Събуждащите се рано хора са по-малко предразположени към безсъние и по-рядко имат нужда от повече от осем часа сън на нощ. При “ранните пилета” вероятността от развитие на депресия е по-малка в сравнение с “нощните птици”.

След като са отчели ефектите на възрастта и пола, учените са установили още, че е по-вероятно ранобудните да имат нисък индекс на телесната маса, който измерва съотношението между височина и тегло. Изследователите подчертават, че нито една от тези взаимовръзки няма причинно-следствен характер. Не са открити и генетични връзки с безсънието, сънната апнея и потенето по време на сън. Механизмът, контролиращ циркадния ритъм се намира в неврони, разположени в част от мозъка, наречена супрахиазматично ядро, в хипоталамуса.