Нивата на цистатин С сочат страдаме ли от бъбречна недостатъчност
Това е цистатин С, разяснява специалистът по клинична лаборатория в МДЛ „ЛИНА” д-р Пламена Хараланова. Социално значимите и широко разпространени болести като диабет и хипертония водят до увеличение на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). Поради тази причина нараства и необходимостта заболяването да бъде диагностицирано възможно най-рано.
„Лабораторната диагностика на ХБН доскоро се основаваше предимно на изследването на албуминурията (респективно протеинурията) и определяне на серумните концентрации на креатинин. Креатининът е добър маркер за бъбречната функция, но е с недостатъчна чувствителност, което означава, че когато установим отклонения в неговите концентрации, то увредата вече е в напреднал стадий. С него трудно може да се диагностицира леко бъбречно увреждане. Именно поради тази причина цистатин C се налага в световен мащаб”, обяснява д-р Хараланова.
Най-важният показател на бъбречната функция - да изчиства кръвта от различни отпадни продукти, е скоростта на гломерулната филтрация. Този показател е вид оценка и помага за определяне на стадия на ХБН. Като рутинен тест за измерване на гломерулната филтрация се използва 24-часовият уринен креатининов клирънс. Изследването обаче е натоварено с някои неточности и е неудобно за пациента, поради необходимостта да се събира много стриктно урина в продължение на 24 часа. След това се определят концентрациите на креатинина в кръвта и в определено количество от сборната урина, а изчислението му става по различни формули. Концентрациите на креатинина в кръвта се влияят от пол, възраст, раса, диета, мускулна маса. Както става видно - точността на оценката на скоростта на гломерулната филтрация, базирана на креатининовия клирънс, може да бъде повлияна от редица фактори, а това от своя страна може да доведе до неточна преценка на бъбречната функция.
Важно е да се отбележи, че концентрация на цистатин C не зависи от пола, мускулната маса, злокачествени новообразувания, леки възпаления. Той представлява белтък, който се продуцира от всички ядроносни клетки с постоянна скорост през целия живот. Производството му е постоянно и затова плазмената му концентрация е зависима само от скоростта на гломерулната филтрация. Цистатин C е по-добър маркер от серумния креатинин за откриване на ранно бъбречно заболяване. Когато се съчетае с определянето на креатининовите концентрации, значително се подобрява диагностичната му стойност. Разработени са формули за изчисление на скоростта на гломерулната филтрация на базата на цистатин С. Установено е, че при комбиниране на изследването на цистатин С с определянето на серумен креатинин и албумин/креатининово отношение, вероятността за навременно откриване на ХБН се увеличава 5 до 6 пъти.
Напоследък, цистатин C се дискутира и като прогностичен маркер за остра сърдечна недостатъчност.
Изследването на цистатин C вече се извършва в лаборатория „ЛИНА”, като резултатът излиза в рамките на работния ден. Изследването се работи както от серум, така и от урина, но предимно се изследват серумни концентрации. Не е нужна специална подготовка преди изследването. Необходимо е само да се уточни възрастта на пациента, с цел коректно посочване на референтните граници. Установено е, че референтните стойности при пациенти под 1 година са по-високи, поради недоразвитост на бъбреците. До края на първата година нивата му намаляват и остават стабилни през целия живот до към 50-тата година, след която отново се повишават.
„Лабораторната диагностика на ХБН доскоро се основаваше предимно на изследването на албуминурията (респективно протеинурията) и определяне на серумните концентрации на креатинин. Креатининът е добър маркер за бъбречната функция, но е с недостатъчна чувствителност, което означава, че когато установим отклонения в неговите концентрации, то увредата вече е в напреднал стадий. С него трудно може да се диагностицира леко бъбречно увреждане. Именно поради тази причина цистатин C се налага в световен мащаб”, обяснява д-р Хараланова.
Най-важният показател на бъбречната функция - да изчиства кръвта от различни отпадни продукти, е скоростта на гломерулната филтрация. Този показател е вид оценка и помага за определяне на стадия на ХБН. Като рутинен тест за измерване на гломерулната филтрация се използва 24-часовият уринен креатининов клирънс. Изследването обаче е натоварено с някои неточности и е неудобно за пациента, поради необходимостта да се събира много стриктно урина в продължение на 24 часа. След това се определят концентрациите на креатинина в кръвта и в определено количество от сборната урина, а изчислението му става по различни формули. Концентрациите на креатинина в кръвта се влияят от пол, възраст, раса, диета, мускулна маса. Както става видно - точността на оценката на скоростта на гломерулната филтрация, базирана на креатининовия клирънс, може да бъде повлияна от редица фактори, а това от своя страна може да доведе до неточна преценка на бъбречната функция.
Важно е да се отбележи, че концентрация на цистатин C не зависи от пола, мускулната маса, злокачествени новообразувания, леки възпаления. Той представлява белтък, който се продуцира от всички ядроносни клетки с постоянна скорост през целия живот. Производството му е постоянно и затова плазмената му концентрация е зависима само от скоростта на гломерулната филтрация. Цистатин C е по-добър маркер от серумния креатинин за откриване на ранно бъбречно заболяване. Когато се съчетае с определянето на креатининовите концентрации, значително се подобрява диагностичната му стойност. Разработени са формули за изчисление на скоростта на гломерулната филтрация на базата на цистатин С. Установено е, че при комбиниране на изследването на цистатин С с определянето на серумен креатинин и албумин/креатининово отношение, вероятността за навременно откриване на ХБН се увеличава 5 до 6 пъти.
Напоследък, цистатин C се дискутира и като прогностичен маркер за остра сърдечна недостатъчност.
Изследването на цистатин C вече се извършва в лаборатория „ЛИНА”, като резултатът излиза в рамките на работния ден. Изследването се работи както от серум, така и от урина, но предимно се изследват серумни концентрации. Не е нужна специална подготовка преди изследването. Необходимо е само да се уточни възрастта на пациента, с цел коректно посочване на референтните граници. Установено е, че референтните стойности при пациенти под 1 година са по-високи, поради недоразвитост на бъбреците. До края на първата година нивата му намаляват и остават стабилни през целия живот до към 50-тата година, след която отново се повишават.