Да обереш лавката на затвора
От двете страни на тезгяха стоят лишени от свобода - купувачи и продавачи. Тук се плаща с карта, която се зарежда отвън, защото парите в брой са забранени зад решетките. Клиентите често се оплакват от цените, които на някои места са значително по-високи от пазарните, но това, което вероятно не знаят, е, че договорът за зареждането на лавките лъха на корупция, която, ако се материализира в наказателно производство, вероятно ще запълни и малкото свободни килии в заведението.
От Стамболийски до днес
На входа на затвора във Враца върху мраморния под има надпис: "Построен от фонда за подобрение на затворното дело в България 1927-1928". Фондът, за който става дума, е предприятието, създадено по времето на Стамболийски, в което да се събират средствата от труда, който лишените от свобода извършват, докато изпълняват присъдите си. Те са ангажирани в селското стопанство, дърводелството, производството на обувки, кошници, бъчви, хляб, дрехи и т.н. С тези средства от 1928 до 1933 г. са построени затворите във Враца, Варна, Плевен и Стара Загора. Това са и последните построени места за лишаване от свобода в България. Преди десетина години държавата възстановява фонда като отделно предприятие. Под неговата шапка попада цялата стопанска дейност, свързана със затворите - не само труда и произведеното от осъдените, но и лавките, които функционират зад решетките. Идеята е като преди един век - всички генерирани от дружеството средства да отиват за подобряване на условията в затворите.
Не точно такъв е случаят обаче. Предприятието придоби печална слава в края на 2014 г., когато стана ясно, че за негова сметка е бил направен разточителен ремонт на жилищата, в който са живеели зам.-министрите на правосъдието от правителството на Пламен Орешарски - Сабрие Сапунджиева и Илия Ангелов. Преди няколко месеца правосъдният министър Христо Иванов сменя ръководството на предприятието, като на мястото на дългогодишния му ръководител Свилен Чичев назначава нов директор. Въпреки че вътрешният одит на структурата показва, че всичко е наред, на очи започват да се набиват проблемни практики в управлението на дружеството. Липсват каквито и да е било вътрешни правила за провеждане на търгове, бракуване и финансово управление. Но да се върнем на лавките.
Поръчка за свои
На 18 август миналата година "Фонд затворно дело" публикува съобщение: "Набира предложения за доставка на хранителни и нехранителни стоки за търговски обекти в местата за лишаване от свобода." Фирмите имат три дни от публикуването на обявата, за да си набавят необходимите документи и да подготвят офертите за 4000 различни позиции. Приблизителната стойност на договора, който е за две години, е 12 млн. лв. Въпреки че има всички основания за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки (става дума за извънбюджетни публични средства, предприятието е възложител на поръчки по смисъла на закона, прогнозната стойност - над 10 млн. лв., е над прага), такава не е открита. Новото ръководство на предприятието констатира "освен непровеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание за това в случая е извършено и нарушение на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност". Така например изискванията към участниците са формулирани твърде общо, като за някои от тях дори е записано, че те сами трябва да преценят дали и какви документи да предоставят (за да докажат предходен опит).
Оферти подават седем дружества. Четири от тях са отстранени, като мотивите за това не са съвсем ясни ("Метро кеш енд кери България" например са изключени от участие заради "невалидна оферта", без да става ясно за какво става дума). В крайна сметка са сключени два договора с фирмите "Стелит 1", която изпълнява десетки подобни обществени поръчки, и създадената няколко месеца по-рано "Килтекс". Адресът за кореспонденция на "Килтекс" е къща в кв. "Драгалевци", където са поместени още няколко дружества, всичките собственост на братa на… собственика на "Стелит 1". На същият адрес е регистрирана и трета фирма, участвала в търга.
Честа практика
Източник на "Капитал", работещ в държавното предприятие и пожелал анонимност поради естеството на темата, коментира, че подобно нагласяване на конкурси е практика. Преди няколко години например при провеждане на процедура за избор на мобилен оператор файлът с техническите спецификации на офертата беше създаден от един от операторите. Друг показателен сюжет за начина, по който е управлявано дружеството, са договорите за реконструкция на оборите в затвора в Белене, където се отглеждат около 300 крави и телета. През 2009 г. са сключени пет договора (на обща стойност над 500 хил. лв) с две фирми за извършване на строително-монтажни работи. В случая става дума за изкуствено разбиване на поръчките, за да паднат под законовите прагове. Към днешната дата всички суми по договорите са платени, но обектите не са завършени и не са въведени в експлоатация, а една от фирмите е в ликвидация.
Пред "Капитал" бившият директор на дружеството Свилен Чичев коментира, че не вижда нищо притеснително в договорите за доставка на лавките "защото всичко се случва по план", а вътрешният одит на правосъдното министерство е показал, че няма нарушения.
"Действително, констатирани са притеснителни обстоятелства относно досегашното управление на ДПФЗД. Вече сме поискали одит от независим орган, какъвто е Сметната палата, надявам се да влезе и да провери цялостната дейност на предприятието през годините. Увереността ми е, че занапред предприятието ще се управлява прозрачно и почтено, в интерес на системата за изпълнение на наказанията", коментира ресорният зам.-министър на правосъдието Андрей Янкулов.
От източници в държавното обвинение "Капитал" научи, че започналата проверка покрай ремонта на апартамента на Сабрие Сапунджиева е прераснала в следствено дело, в което се разследва изцяло управлението на предприятието през последните няколко години, като в момента показания дават началниците на различните затвори в страната. Колкото и назад да се върнат разследващите вероятността да открият нарушения е голяма.
За пръв път за проблемите се чу преди десетина години на едно заседание на Висшия съдебен съвет. Тогава един от членовете на съвета възкликна непринудено нещо от рода на: "Само не казвайте, че и от затворниците е почнало да се краде." Е, казваме го. Добави Коментар