С „Месембрия Орфика” ще покажем и на международните артисти какво съкровище имаме на нашето Черноморие
Проф. Марио Хосен – виртуоз на цигулката. Специалист в творчеството на Паганини, наричан „Българският Паганини“ /ВИЖ ТУК/. Започва соловата си кариера на 8 години, като концертира в над 30 държави по света. Свири на цигулка G.B.Guadagnini 1749, предоставена му от Австрийската Национална Банка. Солист, диригент, професор, редактор, директор на музикален фестивал и Лятна академия във Варна. Професор в НБУ София, известен като откривател на ярки таланти. Негови възпитаници са лауреатите на наши и международни конкурси братята Александър и Мартин Зайранови, както и плеада други дарования, който носят славата на България по света. Учи философия във Виенския университет. Има задълбочени интереси в областта на археологията и историята на древните цивилизации. Особено внимание отделя в изследване на „Ролята на музиката в тракийските мистериални практики“.
- Проф. Хосен, как възникна идеята за създаването на Камерата Орфика?
- Камерата „Орфика”е създаден през 2007 година в НБУ по моя идея. Съставен е от брилянтни млади музиканти, които получават образованието си в България и почти всички работят и специализират във водещи музикални центрове като Мадрид, Париж, Виена, Лондон. Забележителен факт е, че музиканти без изключение се връщат в родината си, за да концертират с Камерата Орфика.
Именно това е и част от основната концепция на Камерата Орфика – връщането на младите и талантливи хора в България, за да свирят и да се изявяват пред родна публика. Дава им се възможност да свирят на една сцена с именити световни и родни музиканти, да покажат на родна сцена какво са научили и какво са постигнали. Концертите, които ще изпълним в Несебър, са подбрани за широката публика. Гостите на фестивала ще имат възможността да чуят популярна класическа музика, в изпълнението на топ музиканти от цял свят.
- Разкажете ни нещо любопитно за солистите в оркестъра. Освен като даровити музиканти, вероятно имат с какво да ни заинтригуват и като личности?
- Да, разбира се за всеки има какво да се разкаже. Например Итка Хоспрова е солист-виолист, това е рядко срещана кариера с този инструмент. От една страна се изявява като водеща солистка в Чехия – именити чешки и световни композитори й посвещават произведения, написани за виола като солов инструмент. От друга страна с изявите си в чешкия обществен живот, като участник в телевизионни предавания с висок рейтинг и като бивш фотомодел. Тя прави огромна реклама на класическата музика и виолата като солов инструмент. Десетки деца в Чехия започват да свирят на виола, вдъхновени именно от Хоспрова.
Антон Никулеску от своя страна е концерт-майстор соло-вилончелист на Миланската скала и държавен солист – концертиращ артист на Румъния. Свири на изключително стар и ценен инструмент Пиетро Гуарниери – Мантуа от 1709. Произлиза от стар род музиканти и е единствен син в семейството. Интересен факт е, че баща му освен известен музикант и водач-челист в Операта в Будапеща, е бил и част от националния отбор по футбол в Румъния – доста непривично за музикант от такава величина.
Волфган Клос е освен даровит музикант, и страстен пътешественик. Обича да пътува с каравана със своето семейство, да открива нови места. Обича и да изкачва високи върхове, любител-алпинист, човек със свободен дух, покорил най-високите върхове в Африка и Америка Килиманджаро и Аконкагуа. Свири на виола. Роден в Австрия, дългогодишен соло-виолист на Виенския симфоничен оркестър. Вице ректор на най-големия и най-стария музикален университет в света – Виенският университет по музика. Изключително активен в социално-културните дейности.
- От биографията ви разбрахме, че имате интерес към историята и археологията. Това ли ви накара да изберете именно Несебър за провеждането на пилотното издание на фестивала Месембрия Орфика?
- Идеята възникна съвсем спонтанно след среща с кмета на Община Несебър Николай Димитров, в която стана въпрос, че това е едно бижу на нашето Черноморие, един културен резерват, който е уникален както с археологията и историята си, така и с културните си традиции. От друга страна с гостуването си за този фестивал, ще покажем и на международните артисти какво съкровище имаме на нашето Черноморие.
- Важно е да кажем, че концертите са с вход свободен и гостите на фестивала ще могат да се насладят на избрани класически произведения.
- Първият концерт на 18-и септември е посветен на славянската музика. Ще чуем произведения на Михаил Глинка и Дворджак с интерпретатори големи звезди на чешката и руската изпълнителска школа. Вторият концерт е на шедьоври на немската класика. Ще има изпълнения на Густав Малер, Волфганг Амадеус Моцарт и на Робърт Шуман. Първите 2 вечери концертите са камерни и ще се проведат в залата в читалище „Яна Лъскова“ в стария град. Заключителният концерт ще бъде на Старата Митрополия – това уникално място в центъра на Стария Несебър, където с нашия камерен оркестър Камерата Орфика ще изпълним годишните времена на Вивалди.
- Как се достигат такива успехи и как класическата музика успява да е част от съвременния живот?
- С много труд и отдаденост в каузата, вяра в духовното значение и послание, което носи това изкуство. Класическата музика е един символичен език. Ние пресъздаваме емоции, убедени сме, че тя има огромно въздействие както върху психиката, така и върху душевността, емоцията на хората. Ние работим върху създаването на един по-духовен и по-красив свят. Независимо къде по света се случват концертите – дали е в Европа, Азия или Австралия, публиката идва с очакването, че ще преживее нещо уникално, ще попадне в един друг трансцедентен свят, където ще се абстрахира от всичко, което я заобикаля в ежедневието и ще се отдаде на музиката.
- Можете ли да направите съпоставка между работата си у нас в Нов Български Университет и работата си като гост-професор в Япония. Защо младите ни таланти бягат от България?
- В България има невероятни таланти, което ме мотивира да идвам тук всеки месец и да работя с тях. Те са много мотивирани млади хора, за разлика от това, което чувам от медиите, че нашата младеж не е това, което би трябвало да бъде, аз имам точно обратното впечатление. Млади хора, работливи, отдадени на изкуството, които са наистина гордост за всяка една нация. И в Япония са много дисциплинирани, и в Австрия и в Испания, но тази отдаденост и дълбочина, с която работят моите студенти, ме кара непрекъснато да работя с тях и резултатите, които постигаме в НБУ с тези млади дарования са много добри.
Отиват в чужбина, защото все още нямаме нужната културна платформа, нямаме нужната политическа отговорност за културата, за да може тези млади хора да получават възможност за реализация в родината си. Именно това правим ние с тези проекти – връщаме младите талантливи хора в България да свирят пред родна публика. Добави Коментар