Eвропа, Европа, ужасно ще ми липсваш
През 1992-ра влязох в Австрия и Германия. Като гастарбайтер.
Попаднах в свят на кукленски къщи, зелени тучни морави, керамични джуджета по тях и фазани край железопътните линии. Наситена, влажна фашистка зеленина. Подредена до налудност.
Вървяхме по тихите празни улици и единственият фас бе хвърлен от нашата група. Вдигнах го не, защото съм културен човек, а, защото просто разваляше картинката.
Днес в пограничните райони на Германия и Австрия имат своята циганска махала.
Лагери, всъщност катуни.
Австриец си купил ловна пушка. Зачестили кражбите с взлом. Полицията не можела да разследва всичко. Един немец дори се оплакал, че му обирали гаража вече четвърти път.
Верно ли? Верно ли, Ханс?!
Малко ми е смешно. Извинете. Много ми е смешно. Не съм злорад, смея се на себе си заради онзи фас, пуснат от смутен български гастарбайтер, който още прогаря джоба ми.
Да не би да имате проблеми с нещо като нашите цигани?
Кукленските къщи, тучните полянки и керамичните джуджета днес са леко повредени. Свиквайте. Ще свикнете с купчините боклуци, кражбите, тълпите без работа и влизането по нощите в къщите на стари хора. Ще свикнете ли?
Защото ние свикнахме. Свикнахме на агонията да си мислим, че има човешка и държавна логика, вместо нея ни пробутват идеите за толерантност, от които се хваща обществена проказа. От вас дойде това. Наследниците на фашистите, които са толкова тъпи, че ще живеят в шериат.
Смея се. А всъщност плача. Мечтаех моята Балканска страна да бъде в Европа и, както в Бавария - да има кукленски къщи, зелени градинки, истински тротоари, керамични джуджета ей така - до езерцето с истински диви патета, живи и мили. И всички през деня да са на работа. А в петък да се напиват скучно и бързо само с бира, както го правят уморените от работа хора.
Вместо това, като една божествена подигравка, Германия бавно започва да прилича на Столипиново.
Сами четири пъти са ти обирали гаража, Ханс?
Аз у нас, в България, веднъж снимах семейство старци, в чиято къща беше влизано 12 пъти. Старците вече не викаха и не го брояха за взлом. Чакаха влезлите да потършуват и да си тръгнат.
Сбогом, Ханс, сбогом, Германия. Вилкомен, Столипиново.
Смешно е как човек губи света и мечтите си по най-нелепия начин.
Трябва да се стегнем и да приемем съдбата си като старци на пътя на катуна. Ама ми се плаче.
Фазани покрай железопътната линия, които не се бояха от хората! Представяте ли си?
У нас по това време циганите ядяха пеликаните в Сребърна. Не доживях фазаните, а Господ ми е свидетел, че опитах да спася пеликаните.
Е, сега вече е еднакво навсякъде.
Няма фазани, няма пеликани. Трябваше да бъде като у вас, ама стана като у нас. В края на краищата - искахме промяна, получихме я.
Сбогом, Ханс. Добави Коментар