Камен Балбузанов-Куката се предаде след боя с руснаците на бар „Кариби“, прокуратурата в Поморие го пусна

През 1916 г. Русия разрушава Балчик. Озлобена от българските победи в Добруджа, Русия решава да си отмъсти на цивилното население. Нищо ново под слънцето. Същото тя прави и 30 години по късно в Източна Прусия, същото направи и във войната в Грузия.

Особенно впечатлява разказът на Дора Габе. Картината, описана от поетесата, е наистина потресаваща:

,,…И тия амфитеатрално построени една над друга къщи, сякаш са разкопки… Сега тия разкопки приличат на гробище – толкова къщи са разрушени, прозорци изпочупени, голямата мелница изгорена. Мъртвият Балчик!…” Как се стига до там? …


Докато през есента на 1916 г. Трета армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев владее инициативата по суша, неприятелят, възползвайки се от огромното превъзходство на бойния си флот, владее инициативата по море. Това предимство му позволява да нанася артилерийски удари по нашите крайморски градове. Въпреки ограничените сили и средства, с които разполага, българската брегова отбрана достойно защитава крайбрежието ни от нападенията на противника. Най-ярко свидетелство за това е героичният отпор, който нашата брегова артилерия и морска авиация дават на отряд руски кораби по време на боя при Балчик през декември 1916 г.

Сутринта на 13 декември 1916 г. отряд кораби в състав: крайцерът „Память Меркурия” и ескадрените миноносци „Громкий” и „Счастливьш” подлагат Балчик на разрушителна бомбардировка. Докато при първото и второто руско нападение, през септември с.г., единствено военноморската авиация дава отпор на противника, то сега неприятелските кораби трябва да преодоляват противодействието на разположената източно от града двуоръдейна 100-мм брегова батарея. Неин командир е капитан Георги Радков, офицер с голям боен опит, натрупан в три последователни войни, в сражения с турци, гърци и сърби. В 8 ч и 23 мин корабите на противника откриват залпов огън срещу Балчик. Две минути по-късно бреговата батарея им отговаря, започвайки неравен артилерийски двубой с руския крайцер. Превъзходството на неприятеля е огромно. За една минута артилерията от главния калибър на крайцера (шестнайсет 152-мм оръдия, от които 10 могат да водят огън едновременно по една цел) изстрелва залпове с общо тегло 3 т и 63 кг. За същото време главната артилерия на двата есминеца, съпровождащи „Память Меркурия” (общо шест 102-мм оръдия), изстрелва залпове с общо тегло 1 т и 692 кг. Залпът, който изстрелва батареята за една минута, е с тегло 44 кг. Следователно по огнева производителност противникът я превъзхожда над 100 пъти! В боя, продължил час и половина, батареята води огън по неприятеля в продължение на 67 минути. За това време тя изстрелва 186 снаряда. Крайцерът „Память Меркурия” е улучен няколко пъти, като едно от попаденията взривява кърмата му. Той е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница UB-18. Боят при Балчик е пример за отразяване на нападение на многократно по-силен неприятел чрез използване на разнородни и малочислени сили и средства. От гледна точка на военноморското ни изкуство той е най-яркият епизод в българската военноморска история през Първата световна война и една от най-забележителните страници във флотския ни летопис.

Резултатите от артилерийския удар на противника са печални за Балчик. Убити са четирима жители – дете, жена и двама мъже. Ранени са петима мъже. Материалните щети са твърде сериозни. Според лаконичните сведения, съдържащи се в различни военни донесения, Балчик е силно разрушен от бомбардировката. Следва да се отбележи, че по време на нападението неприятелските кораби обстрелват почти непрекъснато Балчик. Ударът на противника е демонстрация на сила с оглед постигане на морално психологически ефект. Образно казано, ако бомбардировката на Варна през 1915 г. е поучително размахване на пръст от руска страна, то през 1916 г. върху Балчик е стоварен тежкият руски юмрук. Изборът на неприятелското командване явно не е случаен. Амфитеатралното разположение на града го превръща в голяма мишена и гарантира висока ефективност при морска бомбардировка. Разрушаването на малкия черноморски град цели да тероризира и сплаши крайбрежното население. Месеци след неприятелското нападение Балчик продължава да изглежда мрачно, потискащо и тягостно.

Andiii ahhh ti POMAK mrasenn , hodi se pregra6tai s erdogan togava...

Teq sa ushi na kukite otkakto shefa im beshe v pandelkata, sega produljavat

Kak shto parite qko sa igrali tuka nqma kvo da se chudite