Генетично заболяване тегнело над рода на Плевнелиев
"Aorta dissecans", състоянието на аортата, което отне внезапно живота на сина на държавния глава - 14-годишния Филип Плевнелиев, не се лекува. Нещо повече - то е наследствено заболяване. Това издават водещи кардиолози у нас пред "Уикенд". Те са потресени от смъртта на най-големия син на българския държавен глава.За съжаление при такъв проблем положението на пациентите се влошава за минути. Няма признаци, по които да се хване наближаването на сърдечната криза, нито начин да се вземат превантивни мерки, споделят специалистите с бели престилки.
"Aorta dissecans" е вродено, генетично заболяване, при което структурата на аортата се разслоява на слоеве. Става негодна, чуплива, губи своите еластични функции на стабилна и гъвкава биологична тръба. Къса се, а след това изходът е само един. Причината за генетичната деформация на аортата бил ген, който се предавал по мъжка линия - от баща на синове, но никога на дъщери.
Начинът на оцеляване бил само един, но доста сложен - трансплантация на аорта, направена от изкуствен материал. "Подобна операция е изключително сложна. Дори да се проведе перфектно, няма никакви гаранции, че пациентът ще се възстанови, че въобще ще може да оживее. Изкуствената аорта може да не се приеме от организма, както и става при 90% от случаите. Може да възникне голяма кръвозагуба и куп други неща. Сърдечните операции изискват голяма прецизност и късмет- не само за болния, но и за лекаря. Никога не е сигурно, че сърцето ще заработи отново, след като оперирано се върне обратно в тялото. Предполага се, че малкият Филип не е имал никакви шансове. Иначе лекарите, в която и болница да е попаднал, щяха да направят всичко по силите си. Може би е добре от тук нататък мъжете в рода на Плевнелиев да ходят по-често на профилактични прегледи", споделят специалисти.
Те са убедени, че няма лекарска грешка, както упорито се говори, както и че цялото домочадие на Росен Плевнелиев е минало многократно лекарски контрол. Такава е практиката за всички членове на държавническата фамилия, защото дори охранителите им трябва да са информирани за болести, алергии, вкусови навици и прочие немаловажни неща за безопасността им.
Вероятно не е регистриран никакъв проблем със сърцето или пък заболяването е било "маскирано" като безобиден сърдечен проблем, макар че като се говори за сърце нищо не е безобидно и не бива да се подминава с лека ръка, дори когато става въпрос за обикновена аритмия.
Лекари, допускат, че президентът също може да има сърдечен проблем, за който дори може да не знае. Лошата новина е, че ако е генетичен, както се твърди в епикризата на Филип, то той ще се предава от поколение на поколение.
В Благоевград се говори, че от сърце си е отишъл и бащата на Росен Плевнелиев - Асен. Мъжът имал леки бодежи, на които с години не обръщал внимание. Внезапно се споминал и то в разцвета на силите си. Тогава роднините му отдали всичко на стреса. Според лекари обаче най-вероятно бащата на Плевнелиев си е отишъл от същото заболяване, което е имал и внукът му Филип - просто тогава не е била посочена конкретната диагноза.
Асен Плевнелиев и жена му били учители, когато през 1974 г. решили да се преместят да живеят от Гоце Делчев в Благоевград. Още на следващата година името на Асен Спасов Плевнелиев се появява в документи на Окръжния комитет на БКП в Благоевград. Той е назначен на длъжност инструктор към Окръжния комитет, а задачата му е да посвещава помашкото население в околията. Работи основно с жители на селата Осиково и Корница. Ако се вярва докрай на хорските приказки, Плевнелиев дори участвал в потушаването на Корнишките бунтове през 1973 г., както и при смяната на имената им след това. Поради тези си заслуги бил изтеглен на работа в Благоевград и от обикновен учител по български език и литература станал голям партиец.
Асен обаче трудно преживявал промените в живота си, защото имал много роднини, които трябвало да сменят имената си. Това вътрешно не му давало мира и понеже бил твърде емоционален, всичко се отразило на сърцето му. Починал много млад - още преди да навърши 40 години през средата на 80-те, когато Росен бил ученик в големите класове. Добави Коментар