Гърция е като алкохолик, на когото са спрели пиенето
- След 3-седмична ваканция гръцките банки отварят врати днес. Каква е перспективата пред тях оттук нататък, г-н Ганев?
- При положение че се върви към споразумение с партньорите, ЕЦБ ще има основание да увеличи ликвидната подкрепа и това ще ги закрепи временно. На този етап политическият проблем между Гърция и Европа изглежда преодолян и Атина изпълнява предварителните условия след срещата на върха на държавите от еврозоната. Ключовият въпрос е поведението на населението. Моментът е много тънък и е важно премиерът Ципрас и централните банкери да го изиграят правилно чисто психологически. Надявам се паниката сред хората да се овладее и да няма масови тегления на депозити. Ако си спомняте, пак в един понеделник на миналата година в България бяхме изправени пред същия казус, само че ставаше въпрос само за една банка. Сутринта опашките се извиха, но нещата се уталожиха за около 2 часа. Но в Гърция говорим за цялата банкова система. За мен затварянето й беше фрапантна грешка и сега нейното поправяне изисква огромни ресурси.
- Как можеше да бъде избегната тази грешка?
- Като не се обявяват безсмислени референдуми, след като е ясно, че първата реакция на хората е да си изтеглят парите, преди да е постигнато споразумение с Европа, което гарантира ликвидната подкрепа на банките. Ако гърците се бяха съгласили на онзи пакет от края на юни, който е доста по-мек от сегашния, нямаше да се стигне дотук. Новото споразумение включва и последиците от срива в гръцката икономика през последните три седмици. Предишното беше за под 50 млрд. евро, а сега е 86 млрд. евро.
- Миналата седмица се появи съобщение на „Файненшъл таймс“, че Европейската централна банка е отворила тайно кредитни линии за България и Румъния, за да не закриват дъщерните клонове на гръцките банки. Какво означава това?
- Не бих изключил да има някакво споразумение между ЕЦБ и България за подобна подкрепа, ако евентуално нещо се случи. Това не е безпрецедентно - такива споразумения имаше и с Унгария, и с Полша, когато ги удари кризата. Това е стандартен централнобанкерски разум - да вземеш ликвидни позиции, ако някакъв неприятен сценарий тръгне да се случва, дори да го смяташ за много малко вероятен.
- Как разчитате придобиването на клоновете на гръцката Алфа банк от Юробанк?
- Това е едно елементарно решение. Оперирайки на нашия пазар като клон, Алфа банк е много по-силно подложена на паника, отколкото една финансова институция, собственост на гърците, която е изцяло под българска регулация и контрол за ликвидност и капиталова адекватност. Алфа банк зависи само от здравето на майка си в самата Гърция. Предполагам, че е отчетено засилено теглене на депозити от трезора и е решено да се прехвърли към българска банка с гръцки собственици, за да се успокоят хората.
- Миналата седмица имаше много разгорещени дискусии как е възможно бедна България да плаща за изпитото и изяденото от богатите гърци. Темата изчерпа ли се?
- Да, от най-високата трибуна премиерът Борисов беше категоричен, че страната ни по никакъв начин няма да се ангажира финансово в спасяването на южната ни съседка. Предложението на Европейския съвет е да се отпуснат 7 млрд. евро. Те ще дойдат от Европейския стабилизационен финансов механизъм и са за не повече от три месеца, докато се постигне споразумение. България само трябва да одобри ЕК да даде тези пари. Няма да има никакви бъдещи плащания нито от нас, нито от другите държави извън еврозоната.
- „Нов Версайски договор“, така нарече споразумението с международните кредитори бившият финансов министър Янис Варуфакис. Заробва ли се Гърция?
- Няма никакъв нов европейски договор. Напротив, много е стар и може би гърците досега не бяха разбрали какво са подписали някога. За тях вероятно е новост, че не можеш да живееш на гърба на другарче. Досега упорито се опитваха да постигнат точно това... Продажбата на острови, магистрали и други държавни активи за 50 млрд. евро е за всеки случай - като гаранция, че ще изпълняват реформите. За много малка част от тях наистина се настоява да се продават. Вдигането на ДДС е един от основните начини да се излезе на първичен бюджетен излишък - т.е. държавата да събира малко повече, отколкото харчи, като елиминираме обслужването на дълга. Без това да стане, задълженията няма да започнат да намаляват. В България знаем това много по-добре, защото имахме много по-голям дълг спрямо БВП и сме си го платили именно с големи първични бюджетни излишъци. Не е най-приятното нещо на света, но в никакъв случай човек не загива от гладна смърт. Няма да загинат и гърците.
- Но те го приемат като края на света...
- Ако за тях е велико страдание, че вместо до 45 години трябва да работят до 65, тогава да - ще трябва да минат през него. Просто тази дупка с ранното пенсиониране трябва да се запуши. Иначе реално няма да има намаляване на пенсиите, ще има по-бавно увеличение спрямо общата стопанска активност, отколкото досега. Ако наистина се вземат в ръце и успеят да стабилизират бюджета си, икономиката им ще спре да пропада.
- В интервю за „Преса“ икономистът Николай Василев каза, че Гърция ще катастрофира толкова пъти, колкото й дадат пари. Има ли резон в това?
- Не съм голям привърженик на медицинските аналогии в икономиката, но това е като пристрастяването към алкохола. Колкото пъти им дадеш, толкова пъти ще катастрофират, защото са алкохолици. Трябва да има липса на алкохол, което аз наричам първичен бюджетен излишък. Като им спреш парите, изпадат в абстиненция, защото не могат да живеят без огромни дефицити. Спасителният пакет е вид лечение, докато си стъпят на краката, но след това Европа трябва да спре да покрива дефицитите им.
- Анализатори очакват, че недоволните депутати на СИРИЗА може да блокират осъществяването на реформите. Споделяте ли това мнение?
- Те може да се опитат да затрудняват процеса на реформи. Но както виждаме по-традиционните партии - „Нова демократия“ и ПАСОК, очевидно осъзнават много по-добре от СИРИЗА какво е заложено. Не очаквам тези, които подкрепят пакета, да изпаднат в малцинство. В противен случай ще се зададе нова политическа криза и предсрочни избори. След уроците от безумните действия на Ципрас и Варуфакис новото правителство вероятно ще е доста по-сговорчиво.
- Да разиграем сценариите за България от гръцката трагедия.
- Евентуално може да има напрежение за някои банки у нас с гръцки собственици. Ако хората тръгнат масово да теглят влоговете си, това може да преразпредели депозитната база в България и да понапрегне резервите на банките. Не че те няма да могат да ги покрият, но ще останат по-малко средства за отпускане на кредити, а това ще се отрази зле на стопанската активност. Не можем да пренебрегнем и линията на износа.
Българските производители, които пласират стоката си в Гърция, ще усетят кризата неминуемо заради намалената покупателна способност на гръцкия пазар като цяло. Хубаво е навреме да помислят как може да компенсират този спад и да се преориентират. За мен най-важното е какво ще стане с нашите сънародници, които изкарват прехраната си в Гърция - между 200 и 400 хиляди души. Те или ще останат без работа, или доходите им значително ще намалеят. Каквото и да стане, това ще има неприятни социални последици за България.
- БНБ вече има нов гуверньор, но се задава драма с избирането на подуправители. Това политически пазарлъци ли са?
- Биографията на Димитър Радев е доста респектираща. Със сигурност е подготвен, но в крайна сметка се оказа, че централното банкиране е много повече въпрос на характер, отколкото на друго. В България рядко се е случвало за един много висок и важен пост да има четирима кандидати и общо взето, те да са съвсем прилични, да имат силни аргументи... Опасенията на различни парламентарни групи за подуправителите са основателни. Да, вярно е, че там има сериозно разделение на ресорите, което може би е слабост на законодателната уредба на БНБ, но все пак няма как в бъдеще те да не бъдат свързани в очите на хората с този огромен регулаторен провал в случая с КТБ. След поставянето на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г. начинът на поведение и решенията на БНБ не се харесаха на публиката. Дори тези хора да са качествени професионалисти, върху тях тегне сянката, че са били част от предходния състав на управителния съвет. Това може да се окаже проблем при възстановяването на доверието в институцията, което е основното предизвикателство пред новото ръководство.
- Една от основните нападки на реформаторите към Димитър Костов е, че е бил финансов министър по времето на Жан Виденов и на голямата банкова криза.
- Това може да бъде разгледано и в негова полза. Той беше министър, когато положението трябваше да се спасява. Мнозинството на БСП тогава тръгна да търси хора, които разбират и могат. Така или иначе подуправителите вече са номинирани от Димитър Радев, това е негово право по закон. Много хора ги асоциират, заслужено или не, с краха на КТБ. Би било добре и те да минат през пресата на едно силно разпитване в парламента. Нека бюджетната комисия да чуе техните виждания за възстановяването на доверието в БНБ. Да не забравяме, че все пак лицето на централната банка беше Иван Искров. Той беше публичната личност, той даваше пресконференциите. Нека чуем и техните аргументи и да ги преценим.
- Ще почивате ли в Гърция това лято?
- Да, вече съм си предплатил за края на август. С голямо любопитство ще следя всички развития и ще разпитам местните какво мислят.
Добави Коментар