Добрата новина! Бургас се връща на нивата на заетост от 2008 година
Различията вътре в държавата имат обяснение и чрез усвоените еврофондове. Дали заради липса на инициативност, или заради пренебрегване на централно държавно ниво, но договорените евросубсидии се различават пъти. В София и южните области проектите са за 12 млрд. лв., докато в трите северни региона сумата е четири пъти по-ниска. А разликата в населението е едва един път и половина.
Твърдо на дъното
Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат в топ 10 по най-ниска покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Единствено френският остров Майот, намиращ се в Индийския океан между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик, отчита по-малък БВП на глава от населението по показателя за покупателната способност - 27% при 30% от Северозападния регион.
Очакваното изключение в България е Югозападният район, в който попада София. В него реалните възможности на хората са "само" с 28% по-ниски от средното ниво за ЕС. Но и тук се вижда, че покупателната способност намалява, което всъщност е тенденцията през последните три години. Така след кризата другите региони са дърпали напред, докато България е затъвала. В топ 10 на най-изостаналите, макар и по-добре от България, са три румънски и един унгарски регион.
Най-изостаналият Север
Икономическите данни показват ясно изоставането на Севера. Големите инфраструктурни проекти на юг от Стара планина, близостта с Гърция и Турция доведоха до значителни потоци инвестиции в региона преди 2009 г. В същото време Северна България не усети икономическия бум в страната преди кризата: от една страна, заради лошата инфраструктура, която отблъсква инвеститорите, а от друга – икономическото състояние на Румъния никога не е спомагало развитието на региона.
Данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната пазарът на труда остава потиснат. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България.
Влошаване има при демографията – възрастното население се увеличава и вече почти няма област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст.
Югът също губи
Кризата удари силно и южните региони. Но при протяжното възстановяване след нея по-голямата част от новите работни места се създаваха в южната част на страната. Тяхното икономическо развитие бе подпомогнато от проекти като магистралите "Марица", "Тракия" и "Струма".
По-назад спрямо европейските си съседи са и трите южни региона. Но при местния шампион - Югозападния район, ако се погледне по области, се вижда, че единствено в София има развитие, а останалите като Благоевград, Кюстендил и Перник или се влошават, или са в застой.
Данните на Евростат за голяма част от показателите са само за 2013 г. Но информацията за може би най-важния показател за икономическото състояние на регионите – заетостта, са налични и към 2014 г. Те показват, че и през четирите тримесечия на миналата година заетостта в Южна България е нараствала. Прогнозата на ИПИ е, че ако темпът на увеличаване на броя на заетите от 2014 г. се запази, средногодишните нива на заетост от силната за икономиката 2007 г. могат да бъдат достигнати още тази година. От по-големите области в страната най-близко до достигане на пиковите нива на заетост преди кризата са Бургас и Пловдив. София-град в случая остава далеч, но преди кризата заетостта в столицата беше доста по-висока от средната за страната. За западналия Север оптимистични прогнози няма.
2
Коментара по темата
2.
Анонимен
27.05.2015 15:20:20
То процентът заетост може да се е вдигнал заради това, че много хора избягаха, а броят работни места се запази. Но кой го интересува, важното е да се пълнят вестниците ...
1.
оби уан
25.05.2015 10:44:21
СЕГА РАЗБИРАМ КАКВО ИМ Е НА ТЕЗИ В СЕВЕРНА КОРЕЯ