Българи срещу българи в братоубийствената война в Донбас
"Имам двама племенници на 19 и 20 г., които получиха призовки за украинската армия. В същото време в Донецк живеят братовчеди, чийто син се бие за проруските опълченци. Представяте ли си какъв кошмар е, ако те трябва да стрелят един срещу друг", обяснява ужасната ситуация 54-годишен бесарабски българин от село Голица, който държи името му да не бъде огласено.
Според неофициална информация в Украйна живеят между 500 000 и милион наши сънародници. Повечето от тях са в паника заради масовата мобилизация, обявена от киевските власти.
Активното разнасяне на повиквателни за бесарабски българи в Болградска област вдигна накрак над 300 майки в село Дмитровка и още 400 в Нови Трояни, които протестираха против мобилизацията на техните синове.
"На всяка врата в Болград се звъни и се чука с юмруци, за да се връчи повиквателната, ако откажеш да се подпишеш и да се явиш на медицинска комисия - тежко ти", оплакват се нашенци. Натискът за спешно попълване на киевската армия расте, след като военният министър на Украйна Степан Полторак призна, че на практика мобилизацията върви към провал.
Според огласените данни едва една пета от предварително желаната бройка мъже ще бъдат закарани в казармите. "Никой не иска да става пушечно месо. Затова всеки се спасява както намери", гласят коментарите в интернет на призовани младежи.
"С ръка на сърцето мога да заявя, че абсолютно никой от нашите бесарабски българи не иска да воюва на фронта", категорична е пред "Стандарт" Мария Гайдаржи, председател на Болградския районен съвет. Според нея сънародниците ни в Украйна се надяват българската държава да задейства механизъм за експресно получаване на бг гражданство и изпращане на хуманитарна помощ за изпадналите в беда наши сънародници в Украйна. Нашите роптаят, че София е внесла 500 хил. лв. в дарителския фонд за лечение на ранени украински войници към края на 2014 г., но не се е погрижила за сънародниците си в Бесарабия, които се нуждаят от храни и гориво.
"На практика българите в Украйна не могат да напуснат страната заради обявената мобилизация, а и консулството в Одеса поголовно отказва да им издаде паспорти или пасавани", обяснява патовата ситуация Бойч Соколов от Одеса. Негови приятели и роднини са си намерили препитание в България и сега са готови да помогнат на свои земляци, ако те успеят да се измъкнат от Украйна.
В същото време Соколов разказа и за един от триковете, с които властите в Киев привличат нови войници. "На всички, които имат кредити и лизинги към "Приватбанк" (бел.ред. - това е банката на олигарха Игор Коломойски, който финансира наказателните отряди на Киев в Донбас), им обещават пълно опрощаване на задълженията, ако се хванат за оръжието. От колцентровете на банката звънят на длъжниците уж да им напомнят за вноските и веднага им предлагат пълно опростяване срещу място в украинската армия. Този метод касае и всички българи на украинска земя, които имат кредити в тази банка", обяснява Соколов.
Отделно кандидатите за армията били насърчавани и с премии от 50 000 гривни (около 5000 лв.) за убит сепаратист на фронта в Донбас. "Кашата е пълна. Половината българи поддържат украинските власти, а другата половина е проруски настроена", е мнението на Игор Басанджи, гагауз от Измаил, който живее и върти бизнес в Киев. "Мобилизацията касае всички. И гагаузите, които са около 300 хиляди, и молдованите, и бесарабските българи, и евреите. Никой не те пита от коя националност си и искаш ли да се биеш, щом си украински гражданин, си длъжен да защитиш родината си", казва Игор. Въпреки това той е категоричен, че не иска да ходи на фронта. Вече е погребал много приятели, пренесъл е десетки ранени, много от които бесарабски българи, попаднали на фронта.
Най-голям отпор срещу мобилизацията дават сънародниците ни в Болград. Градът е административен център на Болградски район, Одеска област. Смята се за неофициална столица на бесарабските българи. Те са около 80 на сто от 15-хилядното население на Болград. Градът е основан още в 1821 г. от български преселници. На 28 юни 1858 г. със съдействието на управителя на Молдова, българина Никола Богориди, отваря врати болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий", която дава много кадри за българската държава след Освобождението. Повечето села около Болград също са населени от българи: Василевка, Кримичное, Бановка, Голеца, Виноградная, Ореховка, Дмитровка, Червеноармейское, Городнее, Нови Трояни, Залезничное, Табаки, Водочен и други. През 2013 г. градът прие българския език като официален. Добави Коментар