Митология на руската пропаганда
По-големият проблем е, че Москва не воюва само с оръжие. През последното десетилетие една от основната задачи пред путиновия режим е да изгради един сложен, многопластов идеологически конструкт, който доста успешно изпълнява функциите на алтернативна реалност, но най-вече предоставя основание и обосновка за политиките и поведението на Русия.
Начинът на изграждане на този наратив не е нов – тоталитарните режими го ползват от повече от столетие, с променлив успех. Идеолозите на нова Русия предат имагинерната си реалност от извадени извън контекст, често противоречиви парчета история и концепции, изведени от различни идеологически системи. Резултатът е доста странна мешавица, която не издържа по-подробен преглед и критика. Нека разгледаме няколко от идеологическите теми, които ни се предлагат.
1) "Новорусия" – след началото на въстанията в Източна Украйна, този топоним беше изтупан от прахта и с него бяха обозначени обявилите независимост от Киев републики в Донецка и Луганска област. Допреди няколко месеца "Новорусия" беше единствено полузабравено географско понятие от царския период. Пропагандата обаче успя да ѝ вдъхне нов живот, давайки на новосъздадената структура всички атрибути, които сме свикнали да свързваме с държавността – тя се сдоби със знаме и химн, трескаво започна да се пише историята ѝ, а руските медии започнаха да разпространяват карти, които изобразяват новия регион. За изключително кратко време пред очите на руснаците и руски говорещите възникна нова държава, независимо от факта, че държавността ѝ не представлява много повече от въздушна кула. Актът на нейната легитимация пък дойде с официално обръщение на Владимир Путин, в което той хвали успехите на сепаратистите срещу украинската армия.
2) "Фашистката хунта" – според руския разказ след свалянето на президента Виктор Янукович и успеха на протестите, познати като "Евромайдан", неофашистки групировки вземат властта в Киев чрез военен преврат, като в момента на власт са русофоби и националисти, които боготворят крайния украински националист Степан Бандера. В това твърдение има зрънце истина – националистите от "Десен сектор" и още няколко подобни формации наистина участваха в протестите и опитаха да се включват в образуваното след това управление. Смяната на властта обаче нямаше много общо с военен преврат, а дори и в започналия след това конфликт в Донбас участваха огромен брой доброволци, формирали новата украинска армия.
Проведените в неделя парламентарни избори обаче ясно посочиха както е реалното влияние на националистите – единствено "Свобода" на Олег Тягнибок успя да премине бариерата и да влезе в парламента, при това с резултат, сходен на този на Комунистическата партия и далеч по-нисък от този на поддръжниците на сваления президент.
3) "Опълченците" – в отразяването на кризата от руските медии никъде не срещат термини като "сепаратисти" и "бунтовници". Организираните бойни групи, които месеци наред воюваха срещу украинската армия неизменно биваха наричани "опълченци", които се борят за освобождението на региона си от контрола на фашисткото управление в Киев. Допреди седмици доста удобно се пропускаше обстоятелството, че голям брой от въпросните "опълченци" са руснаци, голяма част от тях професионални войници, а съвременното въоръжение, което ползват също е с руски произход, докато Кремъл и до днес отрича руски военни да са участвали във военните действия. Проведени разследвания ясно посочиха, че военната техника, ползвана от сепаратистите идва от Русия и трудно би могла да бъде доставена откъдето и да било другаде. В разгара на бойните действия на изток НАТО предостави сателитни снимки, които ясно демонстрираха източника, пътя и разположението на руските войски в Украйна.
Тази теза беше развенчана допълнително след като украинската армия плени руски десантници, които признаха, че са редовни войници от бойна част, базирана в централна Русия. При тази случка Кремъл предложи две противоречащи си версии – че военните са били в отпуск и по свое желание са отишли в Източна Украйна и че по случайност са пресекли необозначена част от границата.
4) "Народната воля" – причината, с която Москва обяснява интереса и намесата си в украинската криза е защитата на интересите на руските граждани, които живеят на територията на страната (най-вече от гореописаната фашистка хунта, която ги подлага на гонения). Това беше и оправданието за анексирането на полуостров Крим и включването му в състава на Руската федерация – референдум, който посочи, че над 90% от жителите му се чувстват заплашени от новата власт и искат "на сигурно" в Русия. Това, което пропускат от Кремъл, е че този референдум беше проведен в условията на de facto окупация и под дулото на насочено оръжие.
Проучваната на общественото мнение, правени в разгара на конфликта, оборват напълно тази теза на руската власт. "Галъп" извършва допитване със значителна извадка още в началото на април, което установява, че едва 4% от украинците подкрепят руска военна интервенция в страната, а 73% ѝ се противопоставят. Дори и данните за източната част на страната, където е концентрирано руски говорещото население не са особено различни – там "твърдо за" руска намеса се обявяват 8%, а "твърдо против" – 52%. Разбивката по език не сочи нищо по-различно – едва 9% от руски говорещите защитават интервенцията. Иначе казано, путиновият режим подменя реалната воля на населението, с чиято защита оправдава действията си.
5) "Еврогейовете" – за руската пропаганда е доста типично мисленето в контекста на "черно-бяло" и "добро-зло". Конструирането на евразийската идеология и поставянето ѝ на пиедестала на сила на доброто в света се нуждаеше от опозиция, и тук на помощ дойде западноевропейската култура. Един от основните мотиви на евразийството е православната култура, "здравите" християнски ценности, семеен морал. На тях пропагандата противопостави съвременното европейско общество, което беше обрисувано като общност от толерасти, доминирана от хомосексуални, наркомани и всякакви други нарушители на традиционния морал.
Този тип мислене предполага общества, които са идейно и морално монолитни, най-вече защото цели създаването на такова общество на територията на бившия Съветски съюз. Това, което руският наратив напълно пренебрегва в случая е, че съвременното западно общество е хетерогенно, и дори и в него да доминира определено идейно течение, то е далеч от "държавна и общоприета идеология".
Този списък не претендира за изчерпателност, а само представя част от популярните митове, които руските медии, правителство и информационни канали агресивно натрапват през последните месеци. В същото време дава добра представа за това как функционира руската пропагандна машина и с какви средства се води новата хибридна война. Добави Коментар