Най-добрите археолози от България и Турция обмениха идеи и опит на форум в Ахтопол

Специални лектори бяха български и турски професори, които прекараха два поредни дни в българското черноморско градче и споделиха своите възгледи

Ключови думи: ахтопол, българия, турция, кръгла маса, форум, археология, археолози, петър кънев, сдружение черноморска странджа, атанас орачев, пламен крайски

Ахтопол бе домакин на българо-турски форум на тема „Споделени практики за опазване и социализиране на културното наследство”, организиран от Сдружение „Черноморска Странджа”. Откриването бе на нос „Свети Яни” - на мястото, където е съществувал манастирът „Свети Йоан Предтеча” от VI век до 50-те години на ХХ век. Напътствено слово и Водосвет там отслужи Негово Преосвещенство Агатополски епископ Йеротей, игумен на Поморийския манастир "Св. Георги Победоносец".

Организатори на кръглата маса са инж. Петър Кънев, председател на Управителния съвет на Сдружение „Черноморска Странджа”, д-р Атанас Орачев, председател на Научния съвет, Пламен Крайски, председател на Обществения съвет на сдружението. В нея участваха десетки директори на музеи и учреждения от цялата страна, които имаха възможност да зададат своите въпроси и да споделят идеи с участниците.

Инж. Петър Кънев (вляво) е основен организатор на форума

Специални лектори бяха български и турски професори, които обмениха знания и опит. Световноизвестният проф. д-р Мехмет Йоздоан от Департамента по археология на Истанбулския университет изнесе доклад на тема „Защита и опазване на културното наследство от Бронзовата епоха в Странджа планина”, доц. д-р Зейнеп Ерес от Департамента по архитектура на Техническия университет - Истанбул представи темата за „Опазване на селското културно наследство в района на Странджа планина”, а доц. д-р Ейлям Йоздоан от Истанбулския университет, Департамент по археология, говори за „Опазване на културното наследството от неолита в Странджа”. „Музеите на открито - начин за опазване и популяризиране на културното наследството - примерът с Актопраклък” пък бе темата, по която говори доц. д-р Неджми Карул от Истанбулския университет, Департамент по археология.

Български и турски професори изнесоха своите доклади в продължение на два дни

От българска страна лектори бяха Христина Ангелова от Центъра за подводна археология в Созопол, която представи темата за „Опазване и социализиране на културното наследство под вода - има ли български модел?”, доц. д-р Стоян Проданов от Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов, който говори за „Античните фестивали - икономически и социални аспекти. Фестивалът на античното наследство "Орел на Дунава" и римският легионен лагер Нове”, а арх. Емил Йорданов от УАСГ изнесе доклад на тема „Нове – сърцето на легиона. Социализация и експониране на римски военен лагер и късноантичен град Нове.”

Заключителните доклади бяха „Българският храм „Св. Никола” в Лозенград – история, състояние и идеи за възстановяване” от Пламен Крайски, археолог от „Кръг Будител” и „Музеят „История на котвата” в Ахтопол като добра обществена практика” от проф. д-р арх. Милена Николова, д-р Атанас Орачев, Пламен Крайски.

Кметът на Ахтопол Атанас Желязков (вдясно) с интерес изслуша
докладите на форума

„Основната цел на форума е да се опазва, съхранява и популяризира културно-историческото ни наследство на суша и под вода, както и да съдействаме за създаването на условия за развитие на културния живот, археологията, историята и специализирания туризъм в района на Странджа с крайбрежната ивица и шелф”, каза д-р Атанас Орачев.

Културното ни наследство има съществено значение за съхраняване на националната идентичност, но също така то не може да се разглежда единствено в рамките на съвременните географски граници, добави той.

Коментара по темата

Ирчо Димитров от Царево

01.12.2014 17:24:10

Христино, ти изгони жена ми Донка Прокопова от Приморско защото те излъгаха че двамата с Налбантов се ибат, но това не е вярно! Донка ми каза че никога не се е ебала с мъжа ти, разбра ли?
_________
СКАТ - 09.04.2014
ХРИСТИНА НАЛБАНТОВА: То всеки може да се сети как се чувства човек, когато чете за най-близкия си човек подобни истории грозни, срамува се от всички, срамува се от това, което става докато осмисли нещата. След като вече започнеш да осмисляш нещата си даваш сметка, че хората са просто такива и никой не може да ги промени. Аз не мога да го променя този човек, този човек, който пише тези неща. Страшното е, когато има хора, които се възползват от тази ситуация, тогава е страшно, а такива хора има.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Как се възползват?
ХРИСТИНА НАЛБАНТОВА: Ами възползват се, според мен, използвайки тази информация срещу някой. Видите ли вие, какви неща се говорят! Виждате ли вие какъв човек стои сред вас, срещу вас и този човек трябва да решава по някакъв начин съдбите ви! Унизително е! Как да обясниш на детето си какво се случва? Защо майка му плаче, защо баща му е притеснен? Как? Тези неща не се обясняват толкова лесно. Ровят ти в личните неща, в семейния живот. Всеки може да се сети как се чувства човек в такава ситуация. Децата четат. На пощите им се бяха разпращали подобна информация. Аз как ги гледам тия деца в очите? Те са ми задавали въпроси, учениците имам предвид. Директно са задавали въпроси, истина ли е това.

ВАЛЕНТИН КАСАБОВ:
Няма нищо свято, както се казва, за този... бих казал нещо, но ще замълча.

03.11.2014 13:32:59

Eto edin primer kak Valeri of SKAT triabva da hodi na mainata si, zashtoto susedite pochnaha da si sitrudnichat, i pochnaha da se obichat. Bravo!!! Nie sme moderni strani veche.

Добави Коментар