Парадоксът на Магистралата: Защо автобусите стигат все по-бавно до Бургас
Пенев обаче със сигурност не е имал предвид човека, който се опитва да стигне до морето посред лято. Пътешествието с автобус до Бургас и обратно през август по-скоро убива човешкото в човека и го превръща в същество без воля, размазано, изпълнено с досада и отегчение, на което накрая му остава само една мисъл, която търпи няколко вариации: Кога ще стигнем? Ще стигнем ли въобще? Дано някога да стигнем.
На пръв поглед Магистралата (така ще наричам магистрала „Тракия“ поради нейната уникалност и неповторимост) – тази най-голяма гордост на съвременна България, чутовно постижение, чиито дири се простират в два века и без което живота на Бойко Борисов нямаше да има смисъл, трябва да скъси пътя от София до Бургас и морето. И да го направи по-лесен и приятен.
Ако се придвижвате с кола – несъмнено. Ако обаче имате "удоволствието" да пътувате с автобус, който изглежда най-леснодостъпния начин, се натъквате на парадокс - колкото повече Магистрала, толкова по-бавно е пътуването. Въпреки обещанията и разписанията, които оказва се винаги са условни и пожелателни, пътуването София-Бургас (или Бургас-София) отнема в най-добрия случай 5 часа и половина. Ако пристигнете за толкова, вие сте късметлия. А в едни по-далечни времена, в които магистралата свършваше далеч от Стара Загора, пътуването пак отнемаше толкова.
В по-честия случай обаче сега се кандилкате в автобуса по шест-шест часа и половина. Най-очевидното обяснение е, че от няколко години по закон автобусите не могат да карат с повече от 100 км в час на магистрала, имат ограничител за скоростта.
Дори и така сметката не излиза. Защото в повечето случаи шофьорите не се движат с повече от 80 км/ ч – било по-икономично, твърдят запознати. Костенурската скорост обаче би била приемлива, ако не беше съпроводена с всевъзможни екстри, насочени винаги в една посока: да направят пътуването ви, колкото е възможно по-незабравимо. Онази незабравимост, от която се будите, потънали в студена лепкава пот.
Пот ли казах? Потта е почти задължителен аксесоар за качественото пътуване, защото климатиците често работят на „ми толкова могат“, което означава лек полъх при голямо въображение. Все пак какви българи сме, ако не се потим и не понамирисваме?
Сред екстрите са надута чалга музика, пушенето на шофьора, говоренето му по джиесема почти през целия път, неясните почивки, спиранията насред нищото, мръсотията в автобуса…
Всичко започва обаче с едно хубаво, голямо първоначално закъснение. Две истории за пътувания с две различни фирми от София и от Бургас. За да не кажете, че „така се е случило“
Автобус, който тръгва в 17,30 ч от Централната автогара в София
В 17,20 ч автобусът не е на определения сектор №23. Никой от очакващите го пътници не изглежда притеснен. В 17,30 ч продължава да няма и помен от него. Няма и съобщение от уредбата на автогарата за закъснение. Един от пътниците съвсем спокойно отбелязва: „Закъснява си както винаги“.
В 17,42 ч возилото най-накрая се появява на бариерата. След като паркира, оттам изскача корпулентен шофьор, който бърше с морна длан стичащата се по лицето му пот, разгърден, с риза, небрежно измъкната от колана. Ако е казал „извинявайте“, то никой не го разбра. Но едва ли. Запилява се нанякъде за още 10 минути. Когато отваря вратите на автобуса вътре температурата е около 50 градуса, започва бавно настаняване на пътниците. Закъде да бързаме, закъснението на автобуса е едва половин час.
Докато напуснем потъналата в ремонти София (най-вече Цариградското море, което може би след този нов опит ще се сдобие с нормален невълнист асфалт) вече сме един час назад от „разписанието“.
Автобусът се води „експресен“, т.е. спестява ни се влизането във всеки град по пътя срещу 2 лв. отгоре към цената на билета. Влизане няма, движим само по магистралата, но за това пък амбициозно спираме на всяка керемида. В нашия случай на всяка бензиностанция. Буквално. За да правим почивки, които се точат във времето и постепенно започваш да свикваш с шофьорския жаргон. „20 минути“ означава „40 минути“, „спиране за по цигара“ е равно на „20 минути“.
Времето е наше. Когато пристигнем, тогава.
Освен почивките, спираме по другите бензиностанции, за да издирваме пътници, които чакат да се качат в автобуса по маршрута. Някои откриваме, други – не. След като се носим със закъснение от час и половина, вероятността част от тях да се обезсърчили или да са решили, че нещо са сбъркали не е за подценяване. В такива моменти изпитвам известна благодарност – все пак се качвам и тръгвам от начални спирки. Междинните са повече от рискови.
Позната ми е разказвала как, докато чакала в Поморие да се качи на автобус на същата фирма заедно с още десетина души, возилото ги подминало и запрашило към Бургас. След 40 минути се върнало да ги прибере като шофьорът им се накрещял любезно, че са идиоти, които не са застанали на правилното място.
В нашето пътуване шофьорът е съвестен. Издирва пътниците по бензиностанциите като ловно куче трюфели. На едно място обаче работата се закучва. Това предизвиква някакъв душевен срив у него, защото започва да обикаля в тръст с телефона на ухото си и с нездрав блясък в очите бензиностанцията. Един път, два пъти, три пъти… на четиринайсетия път спирам да броя. Почти съм хипнотизирана от гледката на щуращия се шофьор и не намирам сили да сляза и до го попитам дали не е време да звъня на 112, пожарната или направо в психодиспансера.
Докато наблюдаваме зигзагите на шофьора, убиваме още 20-итина минути. Един от пътниците вдига скандал по телефона на централата на фирмата, собственик на депутат от ДПС. Пита: „Това ли според вас е експресен автобус?" Наивник. Отговорът е нещо в стил „Ми (никога не се пропуска „ми“-то) ние какво може да направим. Ми, оплачете се (на арменския поп, се подразбира)“.
Най-накрая шофьорът се връща победен в автобуса и потегляме. В Бургас пристигаме за 7 часа, с около 2 часа закъснение от „разписанието“. Благодарни, че автобусът, който изглежда пред разпад, със скъсани тапицерии и засъхнала мръсотия по пластмасовите дръжки, се е държал геройски и ни е докарал без инциденти.
Следващ опит. Връщане от Бургас с друга фирма
На ул. "Булаир" в Бургас чакат поне 20-ина души. За един и същи час се оказва, че има два автобуса. Корекция. Не са за един и същи час. Билетите за единия автобус са за 17,31 ч, а за другия за 17,33 ч. Долавяте тънката разлика, нали? Ако сте чужденци най-вече ги усещате и разбирате тези неща, съобщени ви на чист български. Можете ли да предположите до какво водят тази фундаментална разлика от 2 минути.
Въпреки старанията на жената, която продава билети в Бургас да въведе ред, настава пълен хаос. Дублиране на места, лутане, бавене, скандали. Единият автобус потегля, а в другия остават да се уточняват за местата.
В центъра на събитията са група виетнамки, които искат да седнат на местата, посочени в билетите им. „Иска седне тука. Това мое място“, инати се едно от момичетата на съвсем разбираем български и задръства движението по пътеката. Човекът, който вече е седнал там не помръдва, неговият билет е за същото място. От другата страна на автобуса друго от виетнамските момичета се опитва да убеди сънародничката си с крясъци на роден език да не е толкова придирчива.
„Аре, още малко ще ви потърпя и ви свалям да си ходите“, „остроумничи“ шофьорът. „Кви са тия, дето ми ги пращаш“, пита жената от касата. Докато траят преговорите-препирни климатикът е изключен, за икономии. Жегата става нетърпима.
Шофьорът продължава да ръси смешки: „Това да не е беемве, толкова може“. Както се оказва по-късно това е дежурният му отговор за всяка забележка или въпрос. „И продавай по-малко билети, какво толкова си се разработила“, напътства шофьорът жената от билетната каса. Когато тя си тръгва, продължава да мърмори на висок глас по неин адрес: „Продават билети без да мислят. Някакви виетнамки ми натресла .“
Най-накрая всички все някак са сместени, аз от мястото си се озовавам на първа линия, за да може една влюбена двойка да седне заедно. Това си има своите предимства – влиза полъх от отвореното странично стъкло до шофьорското място. А и мога по време на цялото пътуване да черпя от бездънните мъдрости на този корифей - той ги споделя безспир в около 12 разговора по джиесема, през другото време от време навреме беседва на висок глас с един от пътниците.
Мога да се насладя и на гледката през предното стъкло, което е почти разцепено надве, но още по някакво чудо и по божията милост се държи в съмнителна цялост въпреки законите на физиката. Пукнатина краси и стъклото до шофьора. Чакат застрахователите да платят, ама те нещо се бавели, щетите са от градушката, обяснява превозвачът на събеседника си. По мои спомени от градушката в София е минал повече от месец, но автобусът така си кара с полусчупеното стъкло – докато падне.
Присъствието ми в центъра на събитията ми позволява да установя и че предната врата на автобуса не се затваря автоматично. Шофьорът става и я придърпва преди тръгване след някое от безбройните ни спирания за почивка.
Този път не издирваме пътници по пътищата на родината, но пък си почиваме изобилно. Точно три пъти. Един път е почивка, друг път е спиране за цигара, после някой слиза, друг се качва, трети отива до тоалетна. И така почиваме си от седеното в автобуса със седене до автобуса. В почивки убиваме около час-час и 15 минути.
След като сме тръгнали по-късно от предвиденото, то по пътя трябва да положим максимални усилия, за да стане закъснението, колкото е възможно по-голямо. Може логиката на горното съждение да ви убягва, но причината е само и единствено във вас. Когато не е спрял за почивка и не се подкрепя със сандвичи, шоколади, кафета, солети, кока-кола и т.н., шофьорът убива работното си време говорейки по телефона. На всякакви теми. От време навреме някой по-смел пътник идва да го пита кога ще пристигнем и не може ли по-бързо. Отговорът е неизменен: "Това да не е беемве. Когато пристигнем."
Пристигаме в полунощ. Като Пепеляшки. Но се чувстваме доста по-смачакани, мръсни и изтощени от пътуването. Жената, която седи до мен казва: „Слава богу, нищо не се счупи по пътя“.
* * *
Бих приела, че въпросните две пътувания са единични случаи, ако за около месец не ми се беше наложило до пътувам 6 пъти по маршрута София-Бургас-София с различни фирми. Установих, че с една от тях – въпреки уж по-ниските цени и по-голямата възможност за избор на часове, повече няма да пътувам. Разбрах и че някои са по-компромисен, а други по-малко компромисен вариант. Но винаги има компромис.
Равносметката- един-единствен път автобусът пристигна след 5 часа и половина пътуване. А шофьорът даже се обръщаше към пътниците на „Вие“. Тогава искрено се развълнувах.
Приятно пътуване!
--------------
P.S. Пътуването с влак също е все по-отдалечаваща се перспектива за бързо пристигане. Най-бързият вариант отнема около 7 часа. Има, разбира се, и панорамно пътешествие из родината, което трае над 11 часа. Ако не вярвате, че между Бургас и София може да се пътува толкова, справка разписанието на БДЖ.
Самолетът е вариант, но за пътуването в една посока трябва да отделите, ако сте резервирали навреме минимум 72-74 лв. Плюс парите за такси от и до летището, защото полетите обикновено са много късно или много рано, плюс времето за отиване и чакане.
И още едно уточнение – този текст не пледира скоростта, с която се движат автобусите да се увеличи. Напротив „Бързай бавно е чудесна“ формула. Пледира към по-малко ориенталщина, повече акуратност и уважение към пътниците, поддържани автобуси и елементарно спазване на разписанията.
АВТОР: Албена Бъчварова, CLUBZ.BG
13
Коментара по темата
13.
baihui
28.08.2014 14:18:53
REVOLUTION !
12.
Pinko
26.08.2014 12:41:01
До "Пътуващ", за да имаме скоростни влакове първо трябва да премахнем циганите, иначе си е чисто самоубиство да се качиш на влак, който се движи с 250 км/ч. и минава през райони населени с мангали. За жалост не виждам в близкото бъдеще да имаме нормална алтернатива на пътуването с автомобил.
11.
пешо
25.08.2014 21:09:29
Министерството на транспорта и другите неща е най-корумпираното или поне най-много държавни служители хващат в корупция! Не е нормално да има две пътни полиции /ДАИ и Пътна полиция/ , които да се надпреварват как и колко да откраднат!За разлика от МВР, ДАИ нямат вътрешна сигурност, психолози които да работят за здравето на авто -инспекторите и други нужни за подобен контрол специалисти! Не е новина поредната смяна на ръководството на ИААА-София за затваряне на очите пред корупцията на своите служители ! Не е един случаи, когато Директори на регионални ДАИ събират "данък спокойствие" от собственици на транспортни фирми и учебни центрове, за да могат да се движат "летящи ковчези" по пътищата!
10.
KKK
25.08.2014 12:44:51
ТОВА КОЕТО СТЕ НАПИСАЛИ Е ЗА ДАИ А НЕ ЗА ТОЗИ САИТ. ПИШЕ СЕ ЖАЛБА И СЕ ОПИСВА. ИНАЧЕ ЕИ ТУК ЩЕ СИ ОСТАНЕ ЗА РАЗЧЕСВАНЕ НА ЕЗИЦИ!!!!????
9.
Пътуващ
25.08.2014 12:20:50
Ще ме прощавате, но не е нормално 300 километра да се пътуват за 6-7 и повече часа. Необходими са ни скоростни влакове, за мен това е истината.
8.
12345
25.08.2014 12:09:14
Сия, когато е мъж шофьора няма от какво да се притесняваш, има с какво да държи волана...
7.
Сия
25.08.2014 11:36:59
На 30.09.2013 г. пътувах от София за Бургас с автобус на "Калея". Първо беше само един шофьор, а мисля че трябва да са по двама. И той не само пушеше, говореше но телефона си, но явно автобусът може да се кара на автопилот и десният ме крак му беше качен върху арматурното табло. Бях потресена като се събудих (седяпх на първата седалка) и не вярвах на очите си. Всичко това го снимах с телефона си и ... дотук. Може би вина имаме и ние че не сигнализираме и не настояваме за безопасно шофиране от страна на фирмите.
6.
wert
25.08.2014 11:18:25
Повечето автобуси между Бургас и Нова Загора пътуват по стария път. Шофьорите спират там, където им дават безплатна храна и на някои по 5 лв от собственика н съответното заведение.
5.
Х
25.08.2014 11:18:06
А най-добре е с автомобил. Колкото по-мощен - толкова по-добре.
Нагласяте радар-детектора, ръката на светлените за пресвяткане на пречещите се в лявата лента и за около 2 часа сте до морето или обратно...
Нагласяте радар-детектора, ръката на светлените за пресвяткане на пречещите се в лявата лента и за около 2 часа сте до морето или обратно...
4.
ddd
25.08.2014 11:16:43
Az shte si navra rukata v guza na avtobusnite kompanii!!!!
3.
шейх
25.08.2014 11:10:58
Автора е доста голям песимист. Човека е човек когато е на път. Докато пътувам винаги съм щастлив. Автора е доста голям песимист
2.
пътничка
25.08.2014 10:32:03
За предпочитане и със самолет - за 40 мин. ще пристигнеш в Бургас. Скъпо е, но няма нерви и недоволство.
1.
пътник
25.08.2014 10:25:55
Влака в 5.20 сутринта за София, пристига 11.30 на централна гара София.
Предпочитам да пътувам с него, от колкото с автобус, заклещена на една седалка, спирайки за WC в някое мизерно заведение. Колкото и да плюят БДЖ за мен си остава предпочитан начин на транспорт до София
Предпочитам да пътувам с него, от колкото с автобус, заклещена на една седалка, спирайки за WC в някое мизерно заведение. Колкото и да плюят БДЖ за мен си остава предпочитан начин на транспорт до София