Правителството прави електронни лавки
Още близо 380 млн. лв. ще инвестира правителството в е-управление до 2020 г., като 27 млн. лв. от тях са за популяризирането му, според публикувания документ.
"Досега са усвоени около 300 млн. евро за електронно управление, но за съжаление резултатите не са достатъчно видими", каза вицепремиерът по икономическо развитие Даниела Бобева след заседанието на правителството. По думите й целта на пътната карта е да се финализира всичко, което е правено досега и да може регистрите на всички администрации да бъдат обвързани, така че да се намали административната тежест за гражданите и бизнеса.
"Въпреки огромните средства, които до момента са изсипани в е-управление, то практически не функционира. Сега се надяваме с доста по- малко средства наистина да задействаме тази система, за да облекчим административното обслужване на гражданите", каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов.
Правителството все още обаче не е решило трите основни въпроса, за да се случи дълго чаканото е-управление – въпросът с електронната индентификация, кой ще изпълнява ролята на единния системен интегратор и плащането на услугата. Бобева и Папазов не засегнаха и не дадоха отговор на тези въпроси.
Облаци от дим
Вместо това пред медиите беше представена презентация как ще работи електронизацията.
Става въпрос за 30 регистъра, които в голяма степен са изградени, и с които оперират 14 министерства и ведомства.
"Въпросът е всички те да успеят да подават ефективно информацията до една платформа, която се нарича облак, и в рамките на тази обща платформа всяка една администрация, в рамките на компетенциите си, да може да изтегля необходимата информация", обясни Бобева.
"До края на следващата година това, което очакваме да се случи, е обвързването на тези регистри. Сега стартира и проект за още 30 регистъра, така че да обхванем най-масовите случаи на обществени услуги, които да бъдат електронизирани", допълни вицепремиерът.
За да се случи това обаче правителството трябва да реши кой ще бъде единният системен интегратор, който ще прави всичко това. По този въпрос кабинетът вече десет месеца мълчи. В същото време в пътната карта е заложено, че ще бъдат похарчени за това 30 млн. лв., което според ИТ специалисти е страшно много пари, при условие, че не е ясно за какво точно ще бъдат похарчени.
Бобева обърна внимание и на изграждането на високоскоростна комуникационна свързаност за достъп до всички общини. За това в пътната карта са предвидени най-много средства - 133 млн. лв. Идеята е да се осигури достъп до кметствата на всички общински центрове в страната и до сградите на публичните институции в тях. В по-голямата част от общините такава свързаност е изградена, остава това да се направи в още 59 общини, по думите на Бобева.
Финансирането по три стратегически цели
Финансирането от 380 млн. лв. за е-управление ще бъде осигурено със средства от Европейския социален фонд по оперативна програма "Добро управление" и от Програмата за развитие на селските райони, както и с пари от бюджета.
Средствата са разпределени по три стратегически цели – предоставяне на качествени и леснодостъпни услуги на гражданите и бизнеса, трансформиране на администрацията в цифрова и за популяризиране и достъп. За изпълнението им са предвидени мерки, действия и проекти.
Ще бъдат изразходвани още 20 млн. лв. за въвеждането на 200 е-услуги. Планирано е въвеждане на централна документооборотна система (5 млн. лв.), електронно фактуриране (2.4 млн. лв.), системите за електронно архивиране (6 млн. лв.), създаването на регистри (3 млн. лв.), унифицирана услуга за плащане и система за управление на държавните такси (2.4 млн. лв.), за специализирани обучения на населението и бизнеса (10 млн. лв.), за създаване на центрове за комплексно административно обслужване на граждани (24 млн. лв.).
Стратегията за електронното управление ще се реализира на три етапа. През първия до 2017 г., трябва да бъдат определени единни правила, архитектурата на електронното управление и да се реализират пилотни проекти, е посочено в документа. .
Това беше направено, според стратегията за е-управление до 2015 г., като не става ясно дали ще се променя нещо ново в архитектурата на е-управление.
На втория етап през 2018 г. всички администрации и организации, които предоставят публични услуги, трябва да осигурят възможност да го правят и по електронен път.
Три млн. лева за киберсигурността
Едновременно със Стратегията за е-управление трябва да се изпълнява и стратегия за киберсигурността, каза вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. По думите му такава стратегия ще бъде предложена скоро. За киберсигурността са предвидени 3 млн. лв. в пътната карта на е-управление.
"Трябва да се гарантира, че предоставянето на такъв тип услуги няма да създаде риск за информационните системи. Заради това паралелно със стратегията за електронно управление се работи и по изграждането на стратегия за киберсигурността на България. Изучили сме международния опит, най-добрите модели и е направено необходимото така, че те да бъдат адаптирани и приложени спрямо българските условия. В кратък период ще сме в състояние да предложим стратегия", каза Йовчев.
Той допълни, че е договорено и изграждането на един 24-часов контратерористичен център на територията на България. Добави Коментар