Бургазлийката Дарина иска работа и живот без болка. Мечтата й струва 1200 лева месечно
Бургазлийката Дарина Василева почти не помни какво означава да станеш сутрин, без да усещаш болка по тялото си и да живееш, без постоянно да приемаш лекарства. Макар че е на 34-години, ежедневието й минава между стените на апартамента на семейството й в бургаския ж.к. „Изгрев” и единствения й лъч светлина през деня е разходката до магазина и надеждата, че ще може да си позволи лекарство, което да спре развитието на болестта й. Вчера Дарина отправи зов за помощ, затова я потърсихме в дома й, за да разберем как минава деня на поредния заложник на българското здравеопазване.
Дарина е била на 7 години, когато постепенно започва да усеща болките по тялото си, наподобяващи тежка настинка или грип. Така започва дългото ходене по болниците и консултации с много лекари, но в Бургас никой не успява да й постави диагноза. Месеци по-късно в София и поставят
Страдам от Лупус еритематоидес или SLE. Това е системно автоимунно заболяване, което може да засегне всеки орган или система на тялото като най-често уврежда сърцето, бъбреците, стави, кожа, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък, както и различни комбинации от органи. Курсът на заболяването е непредсказуем и се характеризира с периоди на висока активност и затихвания (ремисии) с различна продължителност, което е и надеждата на Дарина.
„Аз нямах детство, не бях като другите деца. Не познавах връстниците си от блока, защото постоянно бях по болници и санаториуми. Осъзнах, че ако не се лекувам – ще отида на последната спирка от живота си”, казва жената. Успява да завърши 8-ми клас в СОУ „Димчо Дебелянов” и отгова изцяло се посвещава на битката за здравето си.
Впоследствие Дарина получава Диабет, Остеомиелит, Остеопороза. Лекарите не могат да я лекуват със стандартните лекарства, заради споменатите заболявания, тъй като положението й се влошава още повече. "При поредния ми престой в болница през 2006 година лекарите направо изключиха системите, защото не можеха да лекуват основното ми заболяване заради кръвната ми захар", разказва Дарина. Тогава тя попада във въртележка.
„След внимателно обсъждане на моя случай, лекуващите ме лекари от Клиника по ревматология – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София – проф. д-р Р. Рашкова д.м.н., проф.д-р Коларов д.м.н., д-р Павлова, прецениха, че най-подходящото лечение за мен е с Имуновенин. Трябва да ми се слага всеки месец поне една година. Това лекарство струва по 1 200 лева на месец, сума, която е непосилна за мен и моето семейство”, твърди Дарина. Това обаче е единствената й надежда, че на 34 години може поне малко да се почувства пълноценен човек.
„Вижте ми ръцете – изкривени, съсухрени и грозни като на 80-годишна старица. Знам, че е трудно някой да ме вземе на работа, но много ми се иска да работя. Мечтая да се движа, искам да пътувам, но тялото ми трудно издържа. Търся подходящи варианти, може и надомна работа. Искам да се срещам с хора, да контактувам, да бъда истински човек.”, мечтае младата жена.
В момента тя получава нищожна пенсия в размер на 132 лева. Семейството й се издържа от заплатата на съпруга й, който успява да осигури нормално ежедневие и добри битови условия. Сумата, необходима за лечението на Дарина обаче е непосилна. „Толкова пари на месец са прекалено много, а може би ще се наложи лечение в продължение на година. Здравната каса не покрива нищо, ако поемаше поне част от цената на лекарството – щяхме да се справим с общи усилия. Сега обаче имам нужда от финансова помощ и от работа”, каза жената и се надява на помощ за работа и средства.
IBAN BG96RZBB91551004033025
BIC RZBBBGSF Добави Коментар