Иво Георгиев пали „Огън на брега“ с „Картини от една китара“
„Според „Общата теория за второстта на Иво Георгиев”, написана от Цвайнщайн, бардът се е родил през втората половина на ХХ в., втората половина на годината, на двадесет и второ число, като второ дете в семейството. Приели го да учи от второ кандидатстване и затова вместо за музикант, следвал в Пловдив за агроном – втората най-древна професия. Има издадени две книги с поезия, като втората илюстрирал сам с рисунки на яйца на насекоми, за да покаже на света, че може и да рисува. След тях преминал към проза – последната му книга е романът „Уроборос”. През 2002 г. издава албум с авторски песни, с двойнственото заглавие „грАДЪТ на сНЕЖНИЯ чоВЕК”. През същата година – т.е. 2002 става лауреат на Академия „ПоКи” в Харманли“, казва за Иво бардът Емил Ангелов.
„Основно кредо на поета с китара от Кърджали за всичко, което прави (освен да бъде втори), е да бъде нестандартен, инвенционен, но и да не размахва крака преди да се е качил на коня – т.е. да не се прави на велик (като нашия войник). Може би затова някои от песните му носят такива заглавия като „Бонсаите на снежния човек”, „Чай и любов”, а най-новата, представете си, се казвала „Нощта преди покръстването”. Но,… който дойде – ще види и ще чуе“, добавя Ангелов.
Поетът от Кърджали, който на Летните празници на изпятата поезия „Солени ветрове“ в Бургас през 2009 година взе специалната награда “Готин” за най-комплексно представилият се бард и бе провъзгласен за “консул на гларусите в Източна Румелия”, а две лета по-късно бе удостоен с приза за оригинално музикално решение “Сол“, ще пее и в Alivebar в събота от 20 часа заедно с бургаския бард Невен Кидеров. Освен с китара, авторът на „Уроборос” ще свири в бара и на акордеон.