Покъртително! Къщата на Христо Фотев тъне в разруха, забравена от поетичен Бургас (видео)
Ключови думи:
Христо Фотев, Иван Пазвантов, Красимира Германова, Катя Стоянова, Равадиново, Вилоета, къща на Фотев, поезия на Христо Фотев
Повече от месец текат всевъзможни представления, четения, полагане на венци и цветя и прочее мероприятия, свързани с десетки обществени организации, читалища, учреждения и инстации, имащи и нямащи общо с поета Христо Фотев.Днес е кулминацията на Община Бургас - с още пет събития на паметника му в Морската градина, в и пред Морското казино. На датата 25 март 2014 г. се навършват 80 години от рождението на най-талантливия и спонтанен бургаски творец, който не успя да завърши своята най-голяма творба – „Елегия Равадиньоти”.
Фотев издъхна в апартамента на втората си съпруга Виолета в София, в разгара на лятото през 2002 г., много болен и в невъзможност да стигне до морето. През последната година от живота му даже нямаше кой да плати сметката му за телефона в Равадиново. Толкова беден и болен умря той в ръцете на последната си голяма любов.
Днес Флагман.бг предпочете да отдаде своята почит на поета в дома му в созополското Равадиново, където той прекара 20 лета, а понякога изкарваше и зимните месеци - накрай селото, сред кучешкия вой, магарета и кокошки, посрещайки първите щъркели. Заварихме пълна разруха.
Очевидно бе, че никой не се бе сетил за двора със смокинята, малката масичка и пейката край импровизираната камина – от цялата тази пасторална картина, вдъхновявала поета десетилетия наред времето не е оставило и следа. Изпочупени са даже парапетите на стълбището към втория етаж. Да се влезе в двора се оказа невъзможно, почти падналата врата бе закатанчена със синджир, тротоарът прораснал, а на телената ограда някой бе метнал платнища, за да не се вижда пълният ужас в двора.
|
От тази Шаронска двуетажна къща ставаше чудесен музей, който да съхрани автентичния дух на поета, но Виолета не позволява да се влиза в нея
|
Днес там ученици от Созопол изнесоха кратък поетичен спектакъл в присъствието на зам.кметицата на Общината Катя Стоянова и шефката на местния парламент Красимира Германова. Думата ни беше за къщата: ще стане ли поне част от нея музей или Общината в Созопол ще чака да се срине. Чуйте истината от кмета на Равадиново. Оказва се, че наследниците не позволяват Общината да влезе в имота и да го стегне.
„Не можем нищо да предприемем, докато Виолета не ни разреши, децата на Фотев – син и дъщеря от предния му брак с Уляна отдавна не са идвали тука”, казват в кметството. Самата Виолета никой не е виждал от години. Тя пристигнала миналия 25 март за откриването на паметника, което било достатъчно уважение за местните хора.
|
Под смокинята вече всичко е потънало в бурени и само спомените на живите приятели на поета са запечатали любимото му място до стълбата
|
4
Коментара по темата
4.
почитател
09.05.2015 09:56:45
Смокинята, за която говорите е посадена след кончината на поета.
Престанете със свободните интерпретации.Най голямата на Недодялко-във вестникарско интервю казва,че когато Христо строил къщата в Равадиново му обещал,че ще му подари вторият етаж.Уточнение към незнаещите -къщата е купена от Христо вече построена!!!!!!!!
Престанете със свободните интерпретации.Най голямата на Недодялко-във вестникарско интервю казва,че когато Христо строил къщата в Равадиново му обещал,че ще му подари вторият етаж.Уточнение към незнаещите -къщата е купена от Христо вече построена!!!!!!!!
3.
tanja
25.03.2014 23:07:37
това е частен имот, аз не мога да го ремонтирам, защотох бил на Христо Фотев
2.
123
25.03.2014 17:26:37
Не е българско безхаберие, тази къща си има собственици, те ако искат ще я поддържат, ако не искат ще я изоставят или съборят, държавата няма и не може да има отношение към никой ЧАСТЕН имот, освен ако той не представлява заплаха за живота на околните!!
1.
Нищо чудно,
25.03.2014 15:38:46
традиционното българско безхаберие.
Ако беше жив, щеше да посрещне 80 год. си в същата мизерия.
Впрочем това, че почина не в "любимия" Бургас а в София обяснява всичко.
Ако беше жив, щеше да посрещне 80 год. си в същата мизерия.
Впрочем това, че почина не в "любимия" Бургас а в София обяснява всичко.