Апелативният съд окончателно "бракува" обвинителния акт за аферата "Костинброд"
От определението на САС става ясно, че прокуратурата не само не е била права да протестира разпореждането на градския съд за констатираните недостатъци, ами и те са повече от описаните.
Росен Желязков се оказа единственият обвиняем след незапомнения скандал от деня за размисъл преди последните парламентарни избори, когато бе съобщено за мащабна изборна манипулация в печатницата "Мултипринт" в Костинброд и намерените там 480 000 бюлетини. В хода на разследването обаче, обвинения, които да насочват към изборна манипулация, нямаше. Прокуратурата обвини Росен Желязков за престъпление по служба, извършено от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Според обвинението, в периода от 27 април до 12 май т.г. Желязков не изпълнил служебните си задължения, като не е осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по отношение на изпълнението на задълженията на "Мултипринт" ООД.
В края на м.г. прокуратурата внесе в съда обвинителния акт, но на 21 януари съдия Захариева от СГС върна делото, защото не е описано в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на Желязков, чрез което се твърди, че той е осъществил престъплението по служба (чл. 282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК). Не била описана и целта, с която бившият главен секретар на МС е действал и насоките на целената от него облага, доколкото основният състав на престъплението по чл. 282 НК предвижда и това. Отделно бяха описани и други противоречия, но с всичко това прокуратурата не бе съгласна и протестира пред САС връщането на делото.
"Констатираните от съдията-докладчик недостатъци в съдържанието на обвинителния акт съществуват, но не изчерпват всички, от които страда този акт. Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава по чл. 282, ал. 1 НК, а именно по отношение на съдържанието на претендираното недлъжностносъобразно поведение, преследваната цел и получената облага", се казва в определението на състав на САС с председател съдия Петя Шишкова, докладчик Милена Панева и Карамфила Тодорова.
Апелативният съд подчертава, че в обвинителния акт не е обоснована каквато и да е облага за "Мултипринт", а според прокуратурата Желязков е целял да набави облага тъкмо на фирмата, а тя се изразявала в спестени организационни и производствени дейности. Според обвинението, Росен Желязков знаел, че сроковете по договора са изключително кратки и целенасочено не осъществил контрол върху изпълнението му по отношение на задълженията на "Мултипринт".
В определението на САС обаче се казва, че използването на думата "целенасочено", върху която прокурорът е поставил акцент в протеста, не дава указания в необходимата насока. "От друга страна, прочитът на цитирания фрагмент от обвинителния акт навежда на друг извод, различен от направения от протестиралия прокурор, а именно, че обвиняемият е спестил контрола върху изпълнението на договора заради кратките срокове за изпълнение. Ако концепцията на прокурора е друга, очевидна е необходимостта от формулирането й по по-удачен и преди всичко по ясен и недвусмислен начин", пише в определението на съда.
Относно тезата на прокуратурата, че Желязков е трябвало да контролира служителите Веска Янева и Иво Цонков като ги командирова в печатницата, за да следят процеса, съдът вижда и тук явно противоречие.
От една страна, в обстоятелствената част на обвинителния акт се казвало, че Желязков не е изпълнил служебните си задължения като не е изискал от Янева и Цонков да контролират процеса, а от друга, в заключителната част на акта било вменено неизпълнение на служебни задължения от страна на Желязков, защото не е организирал, не е контролирал дейността на администрацията и не е осъществил контрол върху дейността на служителите.
"Дали се касае за противоречие между двете части на обвинителния акт е трудно, дори невъзможно да се прецени, тъй като в нито един момент от изложението си прокурорът не се е ангажирал с мнение относно конкретното съдържание на правомощието на обвиняемия да организира и да контролира дейността на администрацията. Това, което може да се каже за двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и диспозитив е, че е невъзможно те да бъдат определени като взаимно обуславящи се, като такива в отношение на причина и следствие, каквито би трябвало да бъдат", пишат апелативните съдии.
Друг порок на внесения обвинителен акт е, че в обстоятелствената му част се твърди, че на място в производствената база на фирмата не е бил осъществен контрол от служителите на МС по отношение на това дали и как се отчита технологичния брак, а според диспозитива обвиняемият не е осигурил строг контрол върху съхраняването в печатницата на технологичния брак.
По този повод в протеста на прокуратурата се казваше, че съдия Захариева е видяла противоречие между изразите "производствена база на "Мултипринт" и "печатницата", каквото нямало. Според държавното обвинение, от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти става ясно по безспорен начин, че производствена база на "Мултипринт" е именно печатницата на дружеството, т.е. няма нов факт или противоречие, а използване на синоними.
Апелативният съд приема обаче, че изобщо не такова противоречие е визирала съдия Захариева.
"Очевидно е, че проблемът, констатиран в разпореждането не произтича от неспособност на съдията-докладчик да прозре идентичността на "печатница" и "производствена база", както е счел прокурорът, а е свързан с определянето на лицето/лицата, които са имали задължение за осъществяване на контрол по отношение на съхраняването и отчитането на технологичния брак, както и с обхвата на този контрол – дали се касае за контрол върху отчитането на брака или за контрол върху съхранението на брака", пише в определението на съда.
По важно според САС обаче е, че в обвинителния акт отсъстват констатации на прокурора за конкретното правомощие на Желязков за упражняване на контрол - дали е трябвало да изисква сведения, писмени справки, обяснения, проверки, разпореждания и т.н.
"Липсата на такава конкретика представлява особено съществен недостатък на обвинителния акт, който изисква преодоляването му чрез изготвянето на нов обвинителен акт, съобразно с дадените и в оспореното разпореждане и в настоящото определение указания. Само така ще бъде обезпечена възможност на обвиняемия да се защити пълноценно не само срещу правото, но и срещу фактите. Липсата на прецизност в обвинението създава проблем и в друга насока. Разглеждайки делото по същество, съдът е по правило е длъжен да извърши дейност по проверка на фактическите основания на обвинението. За тях той не би могъл нито да гадае, нито може сам да извежда обвинителни обстоятелства. Противното би означавало съдът да изземе компетенции на прокурора и да се самосезира, което е недопустима според съвременните правни стандарти техника", се казва още в определението на съда. Добави Коментар