Майка на болно от рак дете прати "кърваво" писмо до здравния министър

Ваня Гарова, майка на 8-годишния Коста от пловдивското село Цалапица, изпрати от Истанбул “кърваво” писмо на здравния министър д-р Таня Андреева и на шефката на Фонда за лечение на деца в чужбина д-р Ива Станкова. Причината е оказаният натиск върху нея заради това, че Коста е изпратен за лечение в Турция с пари от Фонда.

Момчето се бори с тежката диагноза тумор на мозъка. Коста е преживял операция през октомври м.г., но за да оздравее напълно има нужда от лъчелечение и химиотерапия в Турция. Съветът към Фонда за лечение на деца реши в края на м.г. да отпусне 14 000 евро за лъчетерапия на момчето.

Днес следобяд здравният министър привика на среща членовете на Обществения съвет на Фонда и неговия шеф, за да изяснят недоразуменията. Както е известно, някои от членовете на съвета искат оставката на д-р Станкова. Станало ясно, че експерти и юристи на здравното министерство ще влязат на проверка във Фонда, а виновните щели да бъдат наказани.

Във вторник – 21 януари предстои поредна среща между ръководството на Фонда и членовете на Обществения съвет, за да оптимизират работата на необходимата институция.

Ето и писмото на изтерзаната майка:

Добър ден г-жо Министър, Пише ви една майка, която няма дори капка спокойствие, за да се грижи за едничкото си дете което се бори с 4-ти стадии на рак. Вие сте медик, нали? Наш министър на здравеопазването... Като такъв първо ще ви попитам какво се случва в държавата, министерството ви? Намирате ли всичко това за нормално? Според вас всичко наред ли е, под контрол ли е?

 Ще ви отговоря аз как виждам нещата. Здравеопазване няма! Няма го и доверието, което трябва да е в основата на всичко. Няма го професионализмът. Няма я културата на общуване. Но коя съм аз да говоря всичко това?! Една майка от провинцията. Кой ще ме чуе мен, кой ще ми обърне внимание?

Полунощ е, вие предполагам спите, но не и аз. Гледам личицето на спящото си детенце Коста и плача. Не очаквам да ме разберете. Ще ме разберат десетките майки, които са в моето положение. Ще проронят и сълзи, защото, г-жо министър, ние сме майки на деца, които се борят за всяка глътка въздух. Случаят на сина ми ви е известен, знам. Затова няма да ви го повтарям отново, за да не отнемам от времето, което е добре да отделите за Фонда за лечение деца. Вие сте човекът, поставил на пост д-р Станкова с думите ''тя е професионалист''. Аз няма да се съглася с това ваше твърдение, защото вече говоря от името на човек, сблъскал се с нея. И това е поводът да ви пиша.

Преди ден същата тази д-р Станкова ми се обади в Турция, за да ми каже какво да говоря в ефир. Да ми каже, че трябва да благодаря на Фонда за добрата работа. Тонът с, който ми говори, е повече от отвратителен. Викаше, казвам дори крещеше, че уронвам както своя авторитет, така и този на Фонда. Детето ми било финансирано, какво съм искала?! Тогава я попитах как ще продължи лечението на Коста след 02.02, защото тогава изтича офертата, която е за химия с лъчетерапия.

 Какво ми предлага тя и как ще плащам след като досега детето се е лекувало с дарителски средства. Откъде ще плащам за химия, която не се поема без лъчетерапия. Това, че не се поема, тя лично го каза в предаване, в което участвах и аз по БНТ, преди близо 20 дни. Думите й бяха: ''Детето ви без лечение няма да остане''. Попитах я няколко пъти, къде лечение, в България ли? Тя не благоволи дори да отговори. Признавам, добра е в клеветенето. Изгледах новините тази вечер по БНТ и чух и видях как безцеремонно лъже в ефир. Крещяла, защото връзката била лоша. Що за безобразие е това. Говорили сме първо през скайп, това не е вярно и аз ще искам да покаже на скайпа си кога е разговаряла с мен по скайп.

И знаете ли, г-жо Андреева, лъжата е нищо пред нечовешкото й отношение. Дори не попита как е детето към днешна дата, как се чувства. Да, не е длъжна да се интересува от това, но сме хора, а вие и медици при това. Детето ми стана свидетел на това грубо отношение. Дойде до мен, прегърна ме и се сгуши в мен. На 6 януари трябваше да бъде направен първият превод. Като медик ви питам... Ако хората не даряваха пари от ноември досега какво щеше да се случи с детето ми?

Сега, като човек ви питам - знаете ли какво е на Коледа да плачеш безпомощен пред болката на детето ти, подложено на костномозъчна пункция. Да отправяш молби, да знаеш, че си изоставен в лицето на държавата си. Ще попитам и тази г-жа Станкова... Г-жо Станкова, как така намерихте турския ми номер сега, преди предаване? Защо не го намерихте по-рано да ми кажете: ''Вашият син ще се поеме от Фонда, желаем му здраве и успех в борбата с рака?'' Осмелихте се да си измиете грешките с лъжи.

Какво стана със Стефи, когато остана само с химия? Пратихте я на пазара на просията, нали? Това ми предлага шефката на Фонда сега и за Коце. Моето дете е просяче по неволя. Аз съм просяк по неволя, но не се срамувам. Аз съм майка, не бюрократ, и като майка ще се боря за живота на сина си. Нагрубена съм, обезверена съм... На фона на цялата тази мъка, тази болка в душата ми, вие ме тъпчете, като плевел. Ще ви пратя и снимка на сина си. Погледнете в очичките му и кажете - за вас това дете струва ли нещо или е един номер, в един списък. За мен и останалите майки това са живи същества, не номера.

Не искам извинение за лъжите и за всички обиди. Искам само да ви кажа, че успешен е онзи политик, онзи шеф, онзи човек, който е успял да спечели уважение и доверие. В мое лице вие ги загубихте. Ще се моля да няма деца, като Коце, защото тежко и горко на клетите им майки. Дано моите сълзи в момента никога да не парят вашите лица. Защото боли, г-жо Министър, д-р Станкова...