На Бъдни вечер не вдигайте трапезата, за да не избяга късметът
От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение, освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Традицията обаче повелява на масата да има 7, 9 или 11 ястия. Обикновено за този ден се приготвят варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник. Поставят се на трапезата ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна.
При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята, трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Под софрата е прието да се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които Дева Мария е родила Спасителя. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни, разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват. Добави Коментар